ДЕН КАТО ДЕН

/Корнелиус Спрингер – „Пейзаж“/

 

Обади ми се един познат. Пенсионирал се, но поработвал. „Къде?“ – питам. Някаква служба за грижи за бежанци. „Какви бежанци? – викам – Няма бежанци у нас. Има пришълци, паразити.“

Баш такива са, казва. „Ние чистим, ремонтираме, оправяме, а те цял ден лежат и зяпат в тавана. Боядисваме редовно – ръцете си бършат в стените. И постоянно слагаме гипс картон, та запушваме дупки. Хвърлят храна навред, плъховете се разхождат по стаите, на тия не им пука. Тъкмо запушим няколко дупки и плъховете прогризат други“…

ПЯСЪК, ВОДА…ЦИМЕНТ?

Към десет и малко вчера реших да дремна. Така съм си – работя усилено сутрин, а нейде в 9 – 10 се опъвам кротко на дивана. Понякога час, понякога 20 минути – както стане.

Обаче, на двайсет и кусур минутата се позвъни. За водата. Пътем инкасаторката откри, че има нова пломба на водомера. Та обясних – идваха от ВиК официално, свалиха водомера, промиха го, сложиха, лепнаха нова пломба.

А го промиха, тъй като налягането е слабо. Много слабо. Вярно, на последен – шести етаж сме, ама…

ЛЕКА ПРИКАЗКА

Стоял си полицай на пост, стоял и гледал внимателно какво става. Не че се намесвал – да не е луд за жълти стотинки да рискува, но гледал. Нали трябва после рапорт да пише, бездействието си да оправдае.

Зърнал по едно време девойка – хубавичка такава, доколкото се виждало. А се виждало много, защото тя била с поличка – коланче, блузка-деколте и блестящи чорапки.

БИСЕРИ ОТ ТУК И ТАМ

Новина: „Ромска сватба нападната от бръснати глави… Не са установени расистки мотиви.“ ….

 

Из радиореклама:

– Защо пием бира?

– Защото е течна. Ако беше твърда, щяхме да я гризкаме!

 

Заглавие от вестник: „Астрономи местят Земята от орбита. Избягват сблъсък с астероид“

„КАМАСУТРА“

Ха сега де…

Една книга, която и смайва, и е нормално присъствие в библиотеките.

Книга за човешката история и човешките интереси… Но не от гледна точка на материалното натрупване…

Книга за хората и жените…

В СРЕДАТА НА СЕДМИЦАТА

/Иван Репин – „Шествие в Курска губерния“/

 

Като че ли предусещах, та вчера бях подготвил материали за ден напред. Ей така – за всеки случай. И случаят дойде. Трябваше да отида до Варна – за изписването на внуците. С което вече официално станах 4 пъти Дядо-герой…

А после се върнах и седнах да подготвя именно този преглед…

Кратък преглед. Просто нямах време…

Дискусия-отчет на тема „Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 – резултатите“ се проведе в НДК…

Аз имам само един въпрос в светлината на модерната пазарна демокрация: каква ни е ползата? Материалната?

Не потупването по рамо от тоя или оня чиновник в Брюксел, а ползата?

ЕДИН ОТ МНОГОТО

Моят герой днес е виртуален.

Тоест – има го нейде от плът и кръв, но е познат на мнозина само по виртуалния си образ.

Казано директно – трол.

КОГАТО…

…мъжът каже весел „Добро утро“ – значи жена му го е оставила добре да се наспи

…жената каже весела „Добро утро“ – значи мъжът й не я е оставил да се наспи

”КУМРАНСКАТА ЗАГАДКА“

Загадките на миналото…

Понеже сме решили всички проблеми на съвременността – загадките на историята ни привличат все повече. А може този интерес да е начин да избягаме от грозната реалност…

През 1947 година в пещери, близо до езерото Кумран, са открити древни ръкописи. Те са около 800 – гигантска библиотека.

СПОКОЙНО, СПОКОЙНО

/Иван Блохин – „На терасата“/

 

Унасящо едно такова… Под спокойните звуци на политиката и медиите…

Което трябва да ни предупреждава – нещо се готви…

Засега – опити да се смаже всяка съпротива срещу нахлуването на паразитите. Кому и защо са нужни – усещаме. Разбираме, че не ни трябват – нито работници стават от тях, нито учени, нито лекари или нормални продавачи даже. А за „оправяне на демографията“ – както цинично предложи /Кри/Сталинка… Не ми се и мисли…

Препоръчвам да видите „Фередже“. В блога е, малко назад. Просто се опитах да провидя в бъдещето. И… Написах десет глави и спрях. Ужасих се…