Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощната жена очакваше нейният Изкуствен разум да реши накъде да отива, обаче неговият Изкуствен разум светкавично прецени, че няма нужда. Кой знае кога и дали изобщо ще се срещнат, защо да губи ценно време заради някакви анахронични помисли и любувания? Обясни му – нощни жени много, не си заслужават губените ценни секунди…
Изглежда, нейният Изкуствен разум й пошепна същото, та тя дори не го погледна. Защо да товари крехката женска памет с ненужни спомени?
Изкуственият разум включи на първа и започна да му преговаря задачите за деня. Сетне завъртя преговор върху новото занимание – завъртането на болт № 345, условности, процедура, последствия…
Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ, заяви в прав текст: „Светът не може да си позволи да не е под ръководството на САЩ“ /преводът е личен, свободен, има и други, но смисълът е един/…
Самоувереност и наглост в едно…
И обяснява войната в Украйна. САЩ усещат, че се смъкват по насапунения стълб, не са вече признат световен хегемон, много държави не само не им обръщат внимание, но и действат противно на американските интереси.
При това – за своите интереси??? Как така?!
И ето – започва автонавиването – ние сме най-велики, вие не можете без нас, ние упрвляваме, абе, управляваме, бе, наистина управляваме… повярвайте пак…
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и хората. За първите ни обясняват много, тъй като техният живот е близък до нашия днес – оцеляване и размножаване. Макар във второто, все пак, да има някои разлики, защото господарите са направили всичко възможно да ни облекчат.
Хората са били нисши наши предшественици. Повечето от тях са спазвали закона на природата, който споменах по-горе. Но е имало упадъчни същества, които са отклонявали цивилизационното развитие и са нарушавали избора на биологичната група. Вместо да търсят най-полезното за себе си и своите господари, те са отклонявали вниманието на групата в неправилна посока: образование, четене, рисуване, музициране и тем подобни, далечни от материалното благополучие, вредни занимания, отклоняващи от същинската цел на Сътворението – служенето на господарите..
Отбягвана тема. Като че има нещо срамно в смъртта и изпращането на човека – от този свят пак в него. И отново част от природата, напълно слял се с въртежа й…
Да, раздяла е. Тялото отива в земята, душата… Някъде другаде…
А ние бързаме да се разделим с мъртвия. Защото е друг, непознат, извън мрежите на общуването.
В големите градове – казвам директно, защото скоро и аз ще взема професионално участие в събитията – тази раздяла е някак срамежливо – лицемерна.
Специалисти от някаква фирма поемат тялото и, скоро след това, го връщат – приведено в „приличен вид“.
Какво правят – те си знаят…
А преди… По времето, когато и аз бях малък, най-най-близките подготвяха отишлия си. Измиваха, нагласяваха, приглаждаха външния вид…
Как ще го дадат на чужд човек?
Днес всичко е професионализирано. Не му е много мястото, ама май мъжете и жените скоро ще плащат на специалист, за да изпълнява съпружеския дълг. Срещу заплащане – капитализъм е…
За климата говоря. Иначе си е все земно времето – войни, лъжи, грабежи, труд и безполезност…Аз пък го ударих на свободен живот.
Зяпам в телефона и си мисля някои неща. Дори понякога записвам хрумванията. Така се появяват разказите и бележките от действителността.
Трябва на тоя народ да му се намира работа – да е зает и уморен, та да не му хрумват подобни неприлични и вредни за демокрацията и капитализма неща…
Като ми се прииска – сядах да сготвя нещо. Например, класическа лютика с пилешко. Печени чушки, нарязани, накълцани, един домат стрит, чесън начукан, пилешко месо /предпочитам варено, тъмно, но може и печено, и бяло/, магданоз.
Смесено, подлютено /правя я понякога само от люти чушки, но без семките/, що бира изпива…
Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото – отдавна да му е втръснало и да е почнал молитви към Архангел Михаил. Ама не – нему животът не омръзваше. Хубаво беше – лежиш си, после хапваш, телевизорът те слуша… Поискаш – пускаш, поискаш – спираш.
Де ще иде… Ще изпълнява, я…
Както беше едно време…
Макар че и тогава се намираха разни… Абе, несериозни хора, дето му разваляха плановете. Да речем – иска му се жена му да направи патладжан по нейна си рецепта. Отбива се в магазина, а там – патладжани много, но все едни… Очукани, смачкани, нацепени… За добитъка не стават…
Или – комшиите. Искаше му се да са удобни, тоест… Удобни! Пък то се заселили едни – сами търсят удобни комшии…
Притоплена седмица. Почивах си, гледах някои неща, опитах да чета.
Интересно – предаването на Надана и Пучков изчезна от ютуб, а други предавания на радио КП са налице. Макар Мардан да е откровено радикален, то неговите предавания са там. Но, разбира се, както е казал колегата: „Който търси – намира“. И открих радиото извън тубата. Слушах – не ми е нужно да гледам.
Малко филми позяпах. „Соломон Кейн“ пак. Направен отлично, но изключително протестантски безсмислен. Ужасии, декларации, трепанации, както викахме на сечта и убийствата.
Но се позабавлявах. При това в късна вечер…
А книгите на Робърт Хауърд днес са непродаваеми. Елементарщина, талантлив инфантилизъм…
Виж, филмите вървят. Зрелище, мускули, мечове, магии, полуголи жени – предостатъчно за пубера…
Немската секция на неправителствената американска организация за защита на животните – РЕТА, заявила, че мъжете, които пекат месо на скара, грил или барбекю, оставят прекалено голяма въглеродна следа и увреждат атмосферата…
Тук спрях и се сетих за аромата на печеното месо… Мммм, едва преглътнах, но намерих сили да метна в соев сос няколко мръвки, за да ги сложа после на скарата. На гладно не се чете, ей…
Та – трябвало да се вземат мерки за спасяването на атмосферата от подобни на мен хищници. Поради което гладните природозащитници искат…
Бррр… Мъже и особено жени, стиснете зъби – искат да се налага забрана за секс на месоедите…
Оставям настрани справедливото възмущение на мъжете и особено жените. Ама – тия дали се замислят, че без месото щяхме да сме още плодоядни маймунеци?
И като как ще наложат забраната? Разопакованата красавица душка устата на напечения любовник и, ако усети мирис на мръвка – изгонва го по без гащи навън?
А може да слагат на весоедите предпазен пояс? С малко маркуче, извеждащо навън излишните течности?
Пък имало идеи – сериозно, хич не се шегувам, обичам си някои органи – та искали да… Бррр… Извинете, ама чак зъбите ми затракаха от предчувствието, та искали месоедите да бъдат кастрирани!!!