НОРМАЛНАТА БЪРКОТИЯ

/Джорджоне – „Спящата Венера“/

Не е било така едно време. Тогава събитията са се развивали само в света на човека – един човек. В селото, в града, край кошарата. Със закъснение е научавал за ставащото някъде – чаааак на ден път, не се е вълнувал кой е цар и кой болярин, прибирали са му данъците и отгоре, приказки, песни и дълги разговори са заменяли медиите. Пък и за какво да говори с близките – всичко е ясно…

Може да се каже – било е по-спокойно. Да, разбойници бол – нападали, грабели, убивали. Ама докато ги видят – и събитията станали история. Който оцелее – няма време за обсъждане, трябва да се възстановява. Или се спасява…

Днес, както е казал един стар умен човек, комуто пак не казвам името, защото съм скромен: навред чудеса на три дни, у нас на ден по три чудесии…

Поради което бързо се забравят.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НОВИЯТ СВЯТ НА СПАСЕНИЕТО

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.

Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.

А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред познатите стени и решетки си. Тук е и семейството. Децата вече отварят очи и инстинктивно се прозяват. Къде да се сбогуват със съня, къде да подготвят с тая гимнастика устата за закуската.

Макар тя да е пестелива. Поръчката изтичаше, в хладилника имаше малко продукти, днес беше ден за връзка с фирмата, разнасяща продуктите. Да не забрави!

Жена му вече правеше закуската. Бързи сандвичи – засищат, ще изкарат до обяд с тях. Нямаше кога да губят време за други ястия. След малко той трябваше да е на машината, жена му на компютъра, децата да са взели лаптопите и се регистрират за новия час…

Страници: 1 2

ДЕН ПОРЕДЕН

/Клод Моне – „Водни лилии“/

Ами вървят си дните. Нормално. Есента отплува, зимата иде, едни грижи заминават, други ги заместват…

Мойте хора ходиха до Неапол. Без мен – не съм ваксиниран. И без кучето – остана да ме гледа. Обадиха ми се от Помпей, та им разказах някои неща. Щото там съм ходил – десетки пъти. Чрез книгите. Още в трети клас четох за пръв път. Ще спомена само „Богове, гробници, учени“, „Погребани градове“…

Жена ми каза, че мислела – не е голямо нещо Помпей, като Стожер. А после зяпаше удивена.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ЧЕРНА ПЕСЕН

„Всеки за всичко пред всички е отговорен“…

Човекът се позасмя на стария лозунг от соцепохата, окачен над вратата на ресторанта. Ресторант… Е, поне така беше обявено заведението върху табелата отгоре.

Влезе и се увери – обикновена, нормална, очаквана квартална кръчма. С претенциозно название, макар и отговаряща на заобикалящата я реалност обстановка.

Страници: 1 2

ИЗВАДИХА ЛИ ОСТРИЕТО ОТ НАБИТИЯ НА КОЛ?

–/Франс Халс – „Семеен портрет в градината“/

Ако се състави стабилно правителство – ще ни обяснят, че е така…

Иначе – с всичко се свиква. Както казал он на кола. Отначало е трудно…

Анекдот. Талейран /чувал съм го и за други, но да вземем тоя пример/ пирувал с приятели, когато чул викове на улицата: „Победихме! Победихме“…

„Е, казал, да пием за нашата победа…“

Учудени, сътрапезнизците го попитали: „Кои вие? Кого победихте“. А Талейран спокойно казал: „ Утре ще разбера…“

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ВЪЛШЕБНИЯТ ДОКТОР АЙ ПАРИ

В Приказното царство, модерно господарство, управлявано от могъщия крал Кепитъл Безкрайний, живее доктор Ай Пари.

Магьосник в занаята си – откривател на болести, лекуващ ги, премахващ ги така, че в протокола за аутопсията на пациента винаги пише: „Болният е умрял здрав.“.

Смайващ в знанията и уменията си доктор. Здрав да мислиш, че си – болест ще ти открие. И то каква – все някакви екзотични болести откриваше: цветен грип, зимно прегаряне, облачен слънцепек, кучешка хрема, котешка крема…

И се грижеше за болните си – до края им.

Страници: 1 2

ТЕАТРОТО СЕ РАЗВИХРЯ

/Жан-Луи Давид – „Клетвата на Хорациите“/

Ама хептен комедия от грешки… Даже ти става скучно да зяпаш. И се прозяваш, очаквайки нещо ново. Или поне по-интересно от празни приказки и обещания…

Но напоследък взех да поглеждам към екрана. Заинтригуван не толкова от „гостите“, колкото от реакцията на водещите. По БНТ, например, се пръкна някакъв чичка – откровено неинтелигентен на вид. Да не говоря за приказките му.

А насреща – телевизионна водеща, прочута с наглата си тъпота и самовлюбеност. Присвива месестото си лице и се кефи, че най-после се намерил някой по-зле и от нея…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

/Извинете, не можах да се справя с тиретата!/

КОЙТО КАКВОТО-

Здравей… Ха, ама и аз го казах…

– А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.

Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, можеше да се види. И то от този, за когото пристигаше.

Страници: 1 2

МНОГО ИМА ДА СЕ КАЖЕ… НО – ТИШИНА…

/Никола Пусен – „Пейзаж“/

Погледах разни документални филми и записи на предавания в интернет. Исторически, политически, културни. За филми и книги.

Та се върнах към някои от любимите ми произведения. Не са едно и две, не са и сто май. Доста са.

Но този път отворих отново „Вличието на Франция“ на големия Робер Мерл. Препоръчвам ви „Островът“, „Малвил“ и особено странната и философска „Мадрапур“. Заедно с нея четях – вижте какви мешаници забърквам – любимата ми от детските години още „Ятаганът на емира“ на Георгий Брянцев. Бях на тема Средна Азия – история, етноси. Дали някой днес се сеща, че след 1920 година Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан се появяват на картата? Преди това са просто области с номади, живеещи в робовладелския строй? И директно скачат в социализма.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

Обърнете внимание на първите две…

МНОГО ПИТАМ… А ТОВА НЕ Е ПОЛЕЗНО

/Извинете, но и тези размисли са свързани с ковида, налаганото от властта насилие, простичките права, личното ми мнение. Предупреждавам – за да спестя някому четене и мислене./

Препрочетох „Чумата“. Болестта, затвореният град, изкрейзващите хора…

Страшна болест, страшно време…

Както пробват да направят нашето. Заради ковида. Който, оказва се, е позната отдавна зараза. В разни вариации, но позната. Още през 80-те години учени са създали ваксина срещу една разновидност. По всички правила – 10 години изследвания, работа, проби, изпитания…

Страници: 1 2