СУХ СТУД, МРАЗ, БАЛОНИ

/Леонардо да Винчи – „Мадона – на Ленсдоун“/

Балоните ги надуват кметове и чиновници. Балоните ги предоставят фирмите, дето уж чистят снега. Точно в това време се виждат резултатите от договорите – по тях гражданите се пързалят, падат, псуват, даже съдят себе си. Демек – общината.

Лично видях – ОТНОВО! – КАМИОН, ОБИКАЛЯЩ С ВДИГНАТО ГРЕБЛО. Навива километража. Асфалтът лъскав – от лед, тротоарите покрити със сняг, хората по платното.

Страници: 1 2

СТАРА ПЕСНИЧКА

Стара песничка

не знам защо причух…

Страници: 1 2

БАНАЛНАТА ИСТОРИЯ НА ЯНА ОТЛИЧНИЧКАТА

Кръстиха я така, защото се роди през януари. Ако беше родена през май, щеше да е Мая, през Юли – Юлия, през март – Марта. Или, ако родителите й бяха надскочили локвичката на фантазията си, Юлиана, Мартина…

Страници: 1 2

БЕЗ КОМПЛЕКСИ

Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.

Страници: 1 2

НЯКАКВИ ДЕСЕРТНИ

– „Старата гвардия умира, но не се предава…” – „Ще ви огорча, господин премиер! Старата гвардия не само не се предава, но и не умира…”

Страници: 1 2

ЗАПИСКИ ОТ БЕЗКРАЯ

• Женският акъл е необятен. Обхваща всичко с изключение на логиката. Базата му: „Ама аз искам!“. Водещото: „Не знам какво искам, но ти си длъжен да го направиш/намериш!“. И върхът: „Да, така е, обаче не това искам!“. С гарнитура: Ами познай, де… Толкова ли си неразбиращ…“
• Бог на сенките в мрака /неразбираем образ, долетял отнейде в главата ми/
• Спря да живее от страх да не умре…
• Той се чудеше кога да премине на „ти“ – все пак, първа среща е, а тя вече се готвеше да е на „ние“…

Страници: 1 2

НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

И си мисля разни неправилни работи. За демокрацията. И за това, дето днес наричаме така.

Страници: 1 2

„ГЕРМАНИЯ: САМОЛИКВИДАЦИЯ“

Зърнах едно споменаване на книгата в интернет, сетих се, че съм чувал за нея, рекох да я прочета…

И съжалих, че по-рано не съм я намерил…

Страници: 1 2

В МЪГЛАТА

/Мигглена Кирилова – „Зимно утро“/

Питам жена ми – задимено ли е в стаята? Тя е учудена – какъв дим, всичко е светло и ясно.

Да, обаче, аз виждам мъгла. Сива, на петна дори, мъгла.

Страници: 1 2

ПОДХВЪРЛЕНИ

Кръчма. На масата до самотния пияч се тръшва познат.

–     Ох, лесна е твоята – въздъхва той по нашенски.

Обаче оня е напушен и подмята:

–     Тя пък твоята много трудна… Който поиска – все му дава. Преди малко замина някъде с комшията Пешо…

Страници: 1 2