ПРАЗНИК Е

И за вярващи, и за невярващи и за друговерци – все е повод. Затова харесваме църковния календар. Всеки ден е някакъв празник. Тоест, повод за почерпка. Щото не сме алкохолици да пием без повод, я…

Или поне – все още не сме…

Всъщност, исторически погледнато, все отбелязваме края на годината. А той се мести. Бил е и през март, и пролетта, че и есенно време. Вземали са някаква отправна точка и – за отчет.

Иначе на хората не им е пукало кога, например, са родени. Важен е бил именият ден. На светеца, понякога закрилник.

Коледата е малко мъчителен ден за скептици като мен. Все още вярваща в народните традиции, жена ми слага седем постни ястия. И после ме кара да ги ям – няма да отиват зян, я…

Обаче, едно е да се напънеш с кеф и излапаш куп месища, друго е да ликвидираш постното…

Но се справям…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

alab

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ДРУГО

Иван Русев все пак се върна. И си харесваше селото, и не разбра какво пазарно задължение му приготвяха в кръчмата.

Само че хлябът е храна, човек може дни да изкара без него, но без пиене… Особено Киро Лайнения и компанията…

А много пиене в природата не съществува. Има малко пиене, недопиване и… И рухване с глава върху тенекиената маса.

Което обяснява защо един ден Киро пак се разпали:

–     Аман от тоя Иван! Не ни слуша! Ето създадохме му пазарна обстановка – има конкуренция, има стимули…

Киро говореше за хляба, докарван през ден от камионетката на Джонито от града. Иначе Джони си беше роден тук и си имаше нормално име, ама кой ти го помни, когато от детската градина му викаха като на оня каубой, дето баба Пена наричаше кофтибой по неграмотност, и с когото малките в селото изкарваха детството си в бившия салон на бившето кино в бившето читалище.

Джонито дойде един ден в забравеното си вече някога родно село, извика на масата Киро и антитрезвеническата му компания, щедро поръча като начало по едно уиски от онова оригиналното, дето Мюмюн циганина сам правеше. После им даде по някой лев за черен ден – хонорар, изпит същата тъмна нощ, а Киро се зае с агитацията и пропагандата на интересите на Джони.

Страници: 1 2

КРАЙ?

На годината. И начало на следващата. Още е сухичко, макар да повалва, че и тук-там снежец се рони.

Както пеехме:

Сняг се сипе на парцали –

нека вАли, вАли, вАли…

Е, ударението нещо, ама… Пеехме си…

Попаднах на някакво историческо изследване за Русия от 13 ве Заинтригува ме монголското нашествие.

Разочарование…

Елементарщина, никакъв анализ, нищо оригинално – та ако ще спорно да е.

Та се сетих за дебилщината на македонците, наричащи ни „бугари-татари“…

И не отричат, че българите сме заели тези земи /кан Аспарух и кан Кубер/ през 7 век.

А племето татуу, наречено татари, е част от монголската армия, авангард, така че през 13 век се появява и названието му…

Още повече, че татарите днес са близък народ – и на нас, и на македонците. Просто те са наследници на Волжска България. Мюсюлмани, но дали има разлика между вярата на кръвните братя и „верването“ на македонците, че са наследници на Филип и Александър?

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

CoolLib

olLib

ЩЕ ГО ПРЕЦАКАТ ТЕ ИВАН

Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.

–     Сряда – каза Митето.

–     Ако не е петък – заяви Пешо.

–     А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.

В кръчмата влезе Любчо с градската чанта, както наричаха подобните. Всеки от селото имаше такава – голяма, разтеглива, с рекламен надпис на отдавна умряла фирма. Бяха ги раздавали на един събор преди двадесет години и всички грабеха – аванта, удобни, широки и дълбоки чанти, тъкмо да си донесеш нещо необходимо от града. В случая Любчо бе сложил вътре цели четири хляба.

–     Хляб – обади се пак Кирето, виждайки вече осемте подаващи се крайщника – Сега и мръвка да има… Повечко, защото само хляб е вредно…

На Кирето му викаха Урсулата – заради приликата с известния някога дългокос обратен. И още Лайняния – след измъкването му от селския клозет зад кръчмата, когато местният фелдшер го спаси с дишане уста в уста, та после се наложи него да свестяват от повръщането на изтеглените от Кировата уста лайна…

Страници: 1 2

ПОЛИТИКАНСТВАНЕ

Телевизорът, радиото, останките от вестниците – дрън-дрън за очакваното правителство. И за ставащото в Бедлама – Народното събрание.

А нормалните хора се питат за реалния живот. За заплати, пенсии, помощи, цени, цени, цени…

Обаче, депуПАТКИТЕ настояват – най-важното са идващите избори.

Радев можело да сложи вето, Боко щял да го приеме /Боко не е депутат, ама карай/, кодексът да падне и… И! Тоест, вече са намислили нова далавера. А ИК е просто финт, манипулация, отклоняване на вниманието.

И политически удар срещу Ниновица и ниновчетата – измамените камилчета, минатите зхххха пореден път честни магистралки…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ЕЗИКОВИ СПИРАЛИ

Малкият син взел кученце за внуците. Тримесечно бебе, френски булдог, кръстили го Айа.

Питах куп народ – включително даскалици и библиотекарки, доктори и какви ли не, нямаха понятие отде иде това име.

Само братовчедът знаеше, ама той си има интелектуален чип – от нашия род е.

Така е!

В школото „се учат“ Ботев, Вазов, Смирненски, Елин Пелин, Йовков, Вапцаров…

Но творбите им не се четат…

Страници: 1 2

ИЗЛИЗАТ ЕДНИ

В раздела „За четене“ има два материала относно политиката днес. Най-вече за тарикатлъците на родните политикани и хитростите на разумните българи по отношение исканията да участваме във войната на североизток. Интересни са, не ги включих тук – където може би е мястото им, препоръчвам ви.

Иска ми се да помогна на някои хора в сайта „Откровения“, та направо нарушавам правилата там и пускам коментари, които явно са политически. Малко неудобно ми е, обаче – що първосигнални хорица са се оплескали с укронацизъм и евроатлантически идионизъм… Даже драскат несръчни стихоплетства за „украинските герои“… Е, с име Юри няма как един оцеляващ човечец да не е русофоб – враг на народа си, демонстриращ здраво подчинение с хванати палци на краката…

Другото, на което отдавна не се учудвам, е наглостта на слепците. Мразят Русия – защото така е полезно в днешната мръсна каша.

Вече не споря с идиоти, тнърдящи, че руснаците навремето са ни поробили. Да, да – дошли през Дунава 18787 година и ни поробили. Искали били да вземат Проливите, не нас да освобождават…

Конфуция: „Не е важно котката да е черна или бяла, важното е да лови мишки“.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ПЪРХАЩИ ЕДНИ

/Светът на бъдещето/

Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…

Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…

хххх

Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, после тръсване като протягане на събуждащ се алкохолик, накрая почвата се стръска като куче след дъжд. И навред се посипаха керемиди, покриви, панели, автомобили, хора без пижами и пижами без съдържание…

Асфалтът се нагърчи като юфка и всеки можеше да види, че наистина е тънък, тънък – като хитра далавера на строители и чиновници.

Отдолу започнаха да изхвърчат бетонни тръби – прави, здрави, вкаменени, та всичко заприлича на събуждането на новобранци в казармата преди брома…

А после като женска истерия се зададе вълната. Неочаквано цунами за равнината, намираща се на сто километра от брега. И върху останките от селищата заваляха риби, лодки, че и водолази…

Страници: 1 2