ПЪРВА СВЕТОВНА ИКОНОМИЧЕСКА ВОЙНА

/Карл Брюлов – „Пейзаж“/

Най-напред – за мен.

Трудно виждам, едва нагласявам компютъра, обърквам бутончета. И ми се струва, че всеки момент ще направя това, което трябваше отдавна да сторя. Да спра…

Макар че… Каква полза? Да седя на дивана и се пуля нейде в нищото? Не е за мен…

Да скитам с глутниците пенсионери из града? Да, бе…

Да ме извеждат и оставят на някоя пейка, че да… Даже не смеят да ми предлагат…

Чета трудно и електронната книга – с все увеличения шрифт. Слушам и понякога гледам предавания в ютуба. Намирам интересни канали – да речем „Вестник бури“. Води го млад и интелигентен младеж, при това марксист, ама не фанатик. Интересно е.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

СТРАНЕН СВЯТ

На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.

И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. После тръгна по познатия маршрут. Познат нему, естествено, но изготвен изненадващ за евентуални врагове. Вчера, например, зави наляво, днес надясно     утри щеше да мине през двора на съседната кооперация, а после… За следващите дни и той не знаеше – не биваше дори да си помисля, няма да дава нишани на врага, я…

Страници: 1 2

ХАОСЪТ СЕ ПОДРЕЖДА ХАОТИЧНО

/Димитър Вецин – „Зима“/

Март за мен винаги е бил леко объркан месец. И винаги се е подреждал като в уреден хаос.

Така и сега.

Зрението се оправя – все по не виждам, все по-разлято ставя. За да стигне до хармоничност – мрак.

Мрак значи време за сън. А какво ще се сънува е друг въпрос. Помните ли приказката за Оле-затвори-очички?

„Облечен е много хубаво: в копринено палтенце, само че не може да се каже точно какъв е цветът на палтенцето, защото то изглежда ту зелено, ту червено, ту синьо — зависи на коя страна ще се обърне Оле. Под двете си мишници той държи по един чадър. Единият от тях, на който са нарисувани картинки, той разтваря над добрите деца и тогава те сънуват през цялата нощ най-чудните приказки. Другия чадър, на който няма рисувано нищо, Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят.“

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

Москва 24

КАТО НЕ ВЪРВИ

… Не върви, бе Ленче, и туй-то…

Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.

И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…

Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.

Запознавам се с някого, каня го в къщи. Любувам му се как се съблича и, тъкмо е останал по организъм, виквам: „Леле, мъжът ми!!!“.

Оня излита като торпила с люта чушка в задника. Обикновено през балкона. Удобен балкон имам – три крачки за засилване, на първия етаж. Кратък полет и… Като се видим с избягалия нейде случайно, кимаме си, а той даже се оглежда – да не е мъжът ми наблизо.

А у дома не се връща. Ни за костюма – скъп, като за пред чужди жени, ни за риза, чорапи, обувки – модни, нови, удобни, ни за портфейла. Който обикновено е пълен с пари. Изглежда, освен жените, има и други бизнес интереси, дето се плаща на ръка…

Е, ако има някакви карти и документи – пращам му ги по глухата баба Васа от горния етаж. И той даже ми е благодарен…

Обаче…

Страници: 1 2

МИНА И ДЕНЯТ НА ЦВЕТАРЯ

/Алексей Саврасов – „Пролет“/

Ироничен поздрав за фирмите, напускащи Русия ….

8 март. Някогашен празник на жената, сега повод за пийване и най-вече за подаръци. Ден на цветаря, викат опитните съпрузи. И се опитват да преварят скока на цените, купувайки букетче два-три дена по-рано, скривайки го при майка си, подкрепяйки го с аспиринчета…

Само че цветарите също се изтарикатериха, станаха пазарни далавераджии и вдигат цената още в средата на февруари…

Важното е, че на някоя жена някъде е приятно…

Останалото е баналност.

Братовчедът се обади и с леко заплетен език ми разказа как празнували деня при тях. Час след началото повечето колежки си заминали, останали старите моми и по-разкрепостените, демек – тия пред развод.

Та – натам е познато…

Важното е, че им било хубаво. Жените поне веднъж се почувствали жени. Иначе все ги натискат да са равноправни и без кавалерски гевезелъци…

Омъжкаряване. В отговор – мъжете стават мъжеНствени…

Страници: 1 2

СВЕТЪТ НАОКОЛО

И ТИ НАЛАГАТ ДА ОБЯСНЯВАШ, ЧЕ НЕ СИ КАМИЛА

С радост и гордост съобщавам, че не съм юрист, а нормален човек.

Е, имам една слабост – не приемам информации и пропаганди като повечето наоколо. Не ги гълтам като пате горещи лайна, не вярвам в нещо – само, защото е казано от тип с титли и балонно самочувствие.

Извинявам се, но предпочитам да мисля. И не вярвам ни в Дядо Мраз, ни в Дядо Коледа, камо ли в партийно-правителствена истина, единствената на света.

А най-малко вярвам на юристи, политолози, социолози, журналисти и пропагандатори.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

СЪБОТАТА НА СТАРИЯТ ПОЛКОВНИК

Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.

Събуди се нейде преди пет часа. Събуждане – макар да беше нещо като изплъзване с пльокане от рядката кал на дрямката.

Отдавна не му се спеше. Но пък и нямаше какво да прави през останалото време, затова гледаше да се поизлежава в голямото легло. Докато нуждата го отведе до тоалетната. А после сядаше пред телевизора.

Страници: 1 2

И ПАДНА СНЯГ

/Михаил Врубел – „Демон“/

Пет-шест пръста. Нищо нещо едно време. Голям сняг – дебел комат, викаше народът.

Сега началствата му охкат – бедствие…

И се питам за таксите дето ги плащаме, а газим снега, хлътваме в скрити ями насред пътя, пързаляме се…

Не, не се питам – защо не чистят? Питам се – абе, защо плащаме?

Казано честно, когато разбера, че някой тарикат не е платил нещо си… Отдавна не го коря. Каквато държавата – такива и хората в нея.

Тя лъже, те се мъчат поне малко да компенсират…

Не съм примерен гражданин? Ма, нали ви казах – каквато държавата…

Страници: 1 2

НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ, ЗАБРАНЯВАНИ ОТ ЦЕНЗУРАТА

КАК ДА НЕ СТАВАМЕ ИДИОТИ В ШКОЛОТО ЗА ГЛУПАЦИ

Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва нивото на дошлите тук да си купят тЪпия по-евтинко и лесничко./.

Та там някакъв Никита разправял и показвал кадри, заснети /според него!/ от баща му, героично стоял на балкона, докато самолетите снасяли отгоре бомби…

Аз, като преопитен реалистичен скептик или скептичен реалист, я попитах: „Кой е този Никитка?“…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НОРМАЛЕН ДЕН

Пешо стана по навик рано, бръсна снега от пътеката, нацепи дърва за цяла седмица…

Ванко се надигна десетина минути по-късно, прозя се, пийна кафе и легна да си доспи…

Марчето излезе почти веднага – днес на магазина щеше да има опашка от почиващи си клиенти, та трябваше да побърза…

Киро пусна най-напред телевизора. Жена му доволна надникна изпод юргана. Напоследък се радваше на телевизионната му мания – сега ще почне да псува наред говорители, журналисти, политици и за нея няма да остане нищо…

Страници: 1 2