Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%… Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… Надзирател, Джони, надзирател… Бил е консултант, сега е наблюдател по надзора над поданиците на банката…
Ти, Джони, отдавна си наблюдаван. Още от рождението. Ето доклад от акушерката, мадам Сия. Жена с много и дълбок опит, веднага забелязала отклоненията в теб. Всички бебета реват за хранене, ти с интерес наблюдаваш суматохата, зяпаш гърдите на чуждите майки, смееш се над бъркотията…
Сещам се за един роман – фентъзи с религиозен уклон. След смъртта си хората се събират на брега на огромна река… Да, от Филип Хосе Фармър е…
И се срещат всякакви исторически личности – от велики творци до бандити.
Така че – ще се срещнем. Няма да е скоро, надявам се. Младите ви чака още дълъг живот. Дано е щастлив!
Моята е лесна. Чакам часовника да покаже времето.
Защото в живота и на купон трябва да се появиш навреме и да си тръгнеш овреме. Преди да ти сложат памперса…
Коледа мина. И изчислих инфлацията за година. Много просто. Взех сушени чушки за любима манджа. Печен боб в сушени чушки. Вариш – джоджен, сухи зеленчуци, лук, магданоз. После запържваш – пак лук, но и червен пипер, ако искаш може и лют. Чушките минават през вряла вода – да се отпуснат. Пълниш, печеш ядеш…
Миналата година пакет чушки беше четири и нещо. Тая пак. Обаче – бяха 8-9 чушки накуп, сега са шест-седем. На око – 26% инфлация. Същата цена, по-малко стока…
Другаде е различен номера. Купили ми кебапчета. Макар аз лично да си ги правя – знам какво слагам и защо. Но приех покупката, метнах ги във фурната- кебапчета. После тавата не можаха изми от раз – поливаха с вряла вода. Мас! Дебел слой мас…
Е, харесвам маста. Дебела филия, отгоре мас, червен лют пипер…
Или – гювеча с мръвки и метната мас. Затваряш, тя си се топи, месото поема…
Я да се оближем…
Нова година мина, време е за диета. Хората постят преди Коледа, ние след Нова година. Едни за духовно улежаване на страстите, други за досмилане на натрупаното…
Разбира се, не и политиканите. Те цяла година НЕ постят, накрая си оливат с мръвки от бюджета и гадни торти за фалшиво самочувствие…
И хубаво правят. Адският огън обича да го поддържат с мазни мръсни души…
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е модерно да се казва – Дон Жуан. Но една вечер преди година, едва на седмата ракия, опря глава на масата и зарони сълзи – чисти, светли, четиридесетградусови.
– Омръзнаха ми тези жени… Омръзнаха ми! Иди! Купи! Дай!… И все разстроени, и все трябва да ги успокояваш, и все ги изслушваш… А аз… а мен кой ще изслуша… Ей, тъй, по човешки… Ако щете по мъжки!
Ревна още повече, гаврътна осмата и деветата ракии наведнъж, пък излетя нейде в тихата нощ…
След няколко дни получихме вест от братовчед му – наш Стоян отишъл да си сменя пола. Намерил някакви пари, посочили му младо и разтропано докторче, изплакал му мъката си…
С две думи, свършила тая с наш Стоятн и започнала с наша Стоянка. Решихме след седмица да отидем, да го видим. Като бивши приятели – бивш приятел. И като бъдещи приятели – бъдеща приятелка. Посрещна ни тя, грациозно насипа кафенце по чашките, поднесе ликьор, сладки. Е, и заразправя приключенията си. Ние не можехме глътка да поемем – така я зяпахме. Пръв се усети пак Митьо:
– И колко време ти трябваше, за да минеш под дъгата?
Стоянка го погледна, премига начесто и рече:
– Ами то доктерчето такова младо, но бързо, опитно… За броени дни всичко оправи.
genek 