ОТ ПОНЕДЕЛНИКА

Пуснах материалите в понеделник и усетих, че погледът помътнява. От умора и от близкия мрак.

Затова още следобеда седнах да почвам коментара. Де да знам във вторник как ще е. Макар да се надявам, че няма да се влоши…

Киселото зеле стана – претаках го хубаво,даже веднъж обирах пяна, но после не се появи.

И направих куркудена чорба. Която иска особени продукти, а лете просто не е подходяща.

Месо, нарязано на ситно, запържено с лук, после добавям целина и моркови /моя рецепта!/, може и половин – един картоф. Накрая – наситнено кисело зеле. На вкус всичко.

После мятам в тенджера с вода, добавям зелев сок /на вкус/, никаква сол /зелев сок!/, може кимион и чер пипер, непременно червен пипер.

Накря – застройка.

Както определям – дебела чорба, гъста, вкусна, гореща е страхотна в студа.

Чорба – не постна супичка…

А при нас идваха внучетата, изкараха три дни. Готвихме, забавлявахме се…

Все пак, имах време да надникна по земното кълбо…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НА ЛОВ ЗА ШАРАНИ

• Вчера  ходих за риба – каза Митьо Джибрата  и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…

Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и примлясна:

• Пак рибарски лакърдии – рече пренебрежително – Отишъл си, метнал си серкмето…
• Не! – възмути се Джибрата – Никакви такива! Аз съм честен и почтен рибар, въдичар, спазвам закона и правилата… Въдицата метнах и като почна една… Като дъги изхвърчаха от водата и – хайде в кошчето…
• Стига, бе… С вицове ли ги примамваше – рече бай Кольо Мушката.

Митето почти се изправи, после се усети и отпусна обратно на мястото си.

• Едно позна – примамвах ги. Щото като ми рече жената какво пак иска, задействах се. Отидох до вира – един ден, втори, мятах кюспе, роних хляб… О!

И се загледа в идващият към масата Киро с някакъв непознат човек.

Страници: 1 2 3 4

ЗАХЛАДНЯВА

…

Не само времето. И животът

Да, няма да измръзнем зимъс. Просто все още има топливо. Газ, дърва, ток, тезек…

Както и хартия. Що библиотеки…

Отделно Европа се е награбила хубавичко през тия шест века колонизация. И ние се надяваме да се уредим покрай тях…

А може да ни съгреят с някоя война. Така – малка, казват западняците.

Въпреки че и двете световни войни, запалени от тях, започнаха уж по дребен повод и с кратки сблъсъци.

Но – историята учи, че никой не се учи от историята…

И къса жестоко неподготвените.

Колкото и да смятат, че всичко им е наред.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НАРОДЕН ВРАГ

Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.

За щастие, по всички програми все някакви говорещи глави сипеха баналности, та под медните им звуци се унасяше леко, леко…

А сега – звънецът…

Надигна се със скриптене, кокалите му виеха, мускулите плачеха, главата изключваше.

На вратата стоеше Цветанка от долния етаж…

Е, те това е… Пешо имаше богат жизнен опит, често го раздаваше на околните – каквото и да посъветва, пак за него оставаше много. И често поучаваше децата си как се гледат малчугани. Да не пият запотени студена вода, да ходят зиме с шапки, да не гледат страшни филми преди заспиване…

Страници: 1 2

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ, ЗА ДА ОСТАНЕ СЪЩИЯТ

Все още е циганското лято. Макар вече да се смрачава още в два следобед, а юрганът заменя одеалото.

Студеничко…

И бирата е заменена от първото – още леко, сладникаво вино.

А ракията си е на масата. Щото лете прогонва умората и жегата, зиме студа и мързела.

Пускам клипчета повече. Защото хем са казали умни неща хората, хем зрението още повече ме затруднява. И се налага да редактирам и прередактирам технически грешки – неволни замени на едни букви с други.

На слуха не пречи…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ЗАБАВНИ ИГРИ

Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…

Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…

Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? Ми – каквото търси, ще го намери… Аха, ето един необходим – грозен, тъп, самовлюбен…

А ония още ли работят? Не, награбили са вили и коси, мъчат се да отблъснат разбойници… Така, така… Ей, че интересно се търкаля тая глава… Тоя пък хем ще мре, хем се оплел в червата си…

Аха, юнак се появи… Блестящи доспехи, лъсва мечът му, един бандит, втори… Такааа…

Бе, че е храбър – храбър е. И благороден – няма начин да не е разбрал от пръв поглед, че от тия селяци файда няма да види… И, все пак, им помага… Да го подхлъзна върху ония карантии… И да видя как ще се справи…

Страници: 1 2

ДОТУК – ДОБРЕ

Стар, оптимистичен виц Падал един от стотния етаж. Като стигнал до десети, си казал: „Дотук добре… Натам да видим…“

Имам усещането, че светът оптимистично чака да види натам как ще е…

Погледах малко исторически изследвания, после намерих едни теории от суперспецове – без образование и основа. Но пък убедено „анализиращи“ ролята на гущероподобните извънземни в миналото на човечеството, значението на магьосниците, намесата на всякакви пришълци – от пирамизите през Атлантида до регулацията на днешния свят…

До един момент е интересно – що щуротии са, после се кефиш – ега ти, имало по-идиоти от мен, накрая ти доскучава от елементаризацията и глупостта.

Така че – не ви препоръчвам да ровите из тия лъскави боклуци…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ

Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.

По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.

Стреснаха се хората. Ами сега? Кучета имаха почти всички, но явно вълците им бяха взели страха. Чуе се нощем вълчи вой нейде в полето, изхвърчат стопаните – кой по бели гащи, кой по къси шорти, всичките с оръжие – пушки, ножове, вили, пистолети… Домашният пазач страхливо се свил под коша с царевицата, вратата на овчарника или кокошарника зее, вътре празно –освен бандитския подпис с алена кръв…

Само Пешо Лабавия гръмна псето си, останалите не щяха да се цапат. Ясно им беше – и полицейско куче в засада да оставят, неуловимата глутница ще се нахрани и с него…

Страници: 1 2