Наближава рожденият ден на Апостола на свободата Васил Левски.
И се сетих не за познатия роман на Стефан Дичев “За свободата” /добра книга!/, а за друга.
Която бях чел отдавна, отдавна – нейде в пети-шести клас.
Но – какво нещо е времето! – помнех дори визуално. Шрифт, илюстрации…
Впрочем, рИсунките са на Калина Тасева и са допълващи, а и качествени като самостоятелни творби.
“Непокорният послушник” Трифон Даскалов, “Народна младеж”, 1962 година.
Надникнах в интернет – нищо не видях за автора.
И в голямата “Енциклопедия България” не намерих.
А книгата е запомняща се. Разказ за младият Васил Иванов Кунчев, за послушника, отделил се от мирския свят, но не можещ да избяга от него.
И постоянно влизащ в конфликт със силните на деня.
Най съм запомнил сцената, когато Васил защитава млада жена, с която се опитва да се подиграва турче – при това син на местен големец.
И другата – когато пребива с кол сина на бея, посегнал на българско момиче.
Даскалов разказва за българските чорбаджии, чиято единствена цел в живота е печалбата. На всяка цена. И, тъй като няма как да ограбват другите народности в империята – посягат пак на българите.
Разбира се, сред раята има различни хора – и смелчаци, и подлеци. Едните тайно подпомагат скитащите просветители и бунтовници, други бързат да донесат в конака за тях.
Има много интересни истории – например, за симбиозата между горските бандити и властта, за връзките между различните грабители на народа…Което веднага ни отнася в наши дни и подсеща за мутрите – на власт или близо до нея…
Но това е друга тема…
А книгата е хубава.
Заслужава си четенето!
genek 