Идеята за Речен свят, където попадат хората след смъртта си, е великолепно хрумване на Филип Хосе Фармър.
Тя не е нова. Хората никога не са смятали, че умират и светът свършва – като че някой е угасил тока в стаята.
Измислени са Рай, Ад, че и Чистилище, измислени са прераждания…
А Фармър създава свят, в който се случват приключения – дори само затова, че в него са събрани милиарди същества, живели на Земята.
Той не обяснява системата и смисъла й.
Просто хората се появяват след смъртта си, хранят се от специални “колони – гъби” и…живеят някак си.
Някои нормално, други създават свои държави, стават бандити и пирати, мъчат се да наложат властта си и в този свят.
“Пътеществия по Речния свят” – сборник, “Мета Фикшън”, 1993 година.
За това издателство повече не съм чувал – може да е от ония, временните, дето издаваха всичко попаднало им – без авторски права и подобни “глупости”.
В сборника са две творби на Филип Хосе Фрамър – “Нагоре по блестящата река” и “Кодът” – своеобразно развитие на романите за Речния свят, плюс още няколко, на автори, използващи идеята.
“Дягилев играе в Речния свят” – Робърт Шекли, “Ако кралят не харса комедията” – Джоди Лин Ний, “Защото е там” – Джери Олшън, “Място на чудесата” – Оул Тойнебек, “Тайни престъпления” – Робърт Сампсън, “Дух на чоявек, дух на бръмбър” – Джон Грегъри Бетънкорт, “Монетата на героя” – Бард Стрикланд.
Сам Фармър е харесал тези разкази и ги е включил в книгата /издание на “Ню Йорк Такмс”/.
Няма смисъл да ги разказвам – сами ще видите.
А насладата от една оригинална идея, разработвана обстойно, показваща човека от различни гледни точки, отличният стил, великолепният език…
Наистина, подобна масова литература е нужна. Все пак, не ядем всеки ден торта, нали?
Трябва да има и добре изпечен хляб.
Заслужава си четенето!
genek 