Филмът е познат на интелигентните хора. Допадна не само с познатия у нас проблем, но и с великолепната игра на Дъстин Хофман и Мерил Стрийп.
А и романът излезе у нас четири години по-късно. Помня как се купуваше – с връзки, изпод щанда. Много четящи, недостатъчен тираж.
„Крамър срещу Крамър” – Ейвъри Кормън, „Народна култура”, 1983 година
Авторката разказва за началото и края на една обикновена семейна драма — обикновена за всички освен за действуващите лица в нея. Тя изтъква, че при недостиг на взаимна любов в едно семейство основният критерий за индивидуалните човешки качества е чувството за дълг и отговорност.
Така пише в представянето, това продължава да се препоства и днес – например, в „Моята библиотека”.
А казано човешки – историята на едно бивше семейство, на двама души, живели заедно и разделили се.
Именно тази обикновеност прави романа изключително търсен, четен, обсъждан…
Борбата за детето след развода е позната и у нас. При това и тук съдът пренебрегва бащата, приема априори, че майката е главният родител.
От там конфликти, дори престъпления…
А всъщност пред нас е нормална история на двама души, опитващи се да се разделят…Включително и детето.
Малкият човек… Като предмет на съдебен иск и пазарно делене…
Заслужава си четенето!
genek 