ВНИМАВАЙ КАКВО ИЗМИСЛЯШ

Свързано изображение

На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, че не го търсят за добро…

–     Добър ден – каза онзи зад вратата – Търся писателят Николов…

Николов беше той. Но – писателят? Вярно, имаше приблизително такова хоби. Измисляше разни истории, записваше ги, после ги пускаше по сайтове тук и там. По благотворителни сайтове – даващи възможност на претенциозни драскачи като него да изнесат написаното пред хората, че и името си отдолу…

–     Писател ли?

–     Нали Вие сте автор на „Черната чума“, „Завоевателите“, „Краят на човечеството“?

Ха сега де… Наистина, три от историите му се казваха така. Измисли си ги – и той не помнеше отде му хрумнаха, записа ги, после редактира внимателно и ги пусна в сайта „Открития“. Бяха ги прочели стотина души общо… И този пред вратата да е един от тях? Че как го е намерил?

–     Аз харесвам романите Ви – каза онзи – И следя творчеството Ви. Казаха ми името Ви, Ваши познати ми дадоха адреса… Просто искам да Ви поздравя за прозренията…

Ключалката изщрака и вратата се отвори пред нечакания гост.

–     Влезте…

Седнаха в хола. Гостенинът се заоглежда. Диван във формата на Г, старо бюро, компютър и цяла стена с библиотека. Истинска! С книги. Девет шкафа, а вътре… Поне на два реда книги, книги, книги…

–     Имате богата библиотека – пое чашката с димящо кафе той.

–     А, книгите ли… Броих ги до 5 000, после спрях. Сега си взех четец, тегля литература и чета… Има доста книги, които не са превеждани, а и трудно бих ги намерих в хартиен вариант…

–     Но сте успял да напишете свои…

Домакинът симулира скромност, макар сърцето му да пееше. Най-после някой да го оцени… Не, че с беше загрижил за това. Просто пишеше. Хрумне му нещо и го записва. Ей така – за себе си. А после видя сайта и реши да пробва. Не му се занимаваше с издатели, с пари, с грижи за разпространение. Пуска творбата си в интернет – и който иска, я прочита. А понякога дори отзив пишеше отдолу…

–     Наистина, майстор сте – каза гостенинът – И как измисляте…

Домакинът честно махна с ръка.

–     Не мисля, че е моя заслугата. Имам усещането, че идеите някак си попадат в главата ми. Ей така – седя си, пия кафе, хапвам кифла… И ми хрумва… Като това за черната чума. Спори, попаднали от Космоса върху планетата… И после…

–     Дааа… – каза замислено гостенинът – Няколко милиарда мъртви. А от оцелелите – две трети мутирали. И нова планета. Където нормалните оцелели трябва да се спасяват…

–     Не, не… – каза домакинът – Не е точно така… Има един герой…

–     Но в реалността го няма! – отсече гостенинът и бръкна в джоба си.

–     Как така го няма?

Чак тогава домакинът видя черното дуло, насочено право в гърдите му. И свиващият се показалец на доскоро любезния гост…

–     Какво правите!!!

–     Вие сте фантаст и няма защо да ви обяснявам много – бавно и рязко заговори въоръженият – Наистина, идеите се носят във Вселената. И попадат в главите на хората. Някои ги осъществяват, други не успяват. Но идеите не изчезват с временните си носители. Те пак се носят свободно и…

–     И попадат при друг… – вяло продължи домакинът.

–     Именно… Вие успяхте за възприемете идеите и да ги направите реалност…

–     Как? Това са само истории…

–     Има ли го записано – вече е факт. Друга реалност, но реалност. Вие я превърнахте в историческа. Черната чума поразява Земята през 2051 година. След много години борба с болестта, човечеството успява да я ликвидира – едва през 2111 година. И тогава се появяват завоевателите. Разумна форма на живот, но без вложени емоции и морални категории. Поробват развиващото се човечество. А, когато хората започват бунт с помощта на мощни компютри, пришълците взривяват планетата… Краят на човечеството…

–     Но аз…

–     Да, вината е ваша. Вие възприехте историите, Вие ги моделирахте, Вие дадохте основа фантазията да се превърне в реалност…

–     Какво искате от мен? Кой сте Вие?

–     Аз съм от 2112 година. Знаменателна дата за хората. Тогава един младеж откри машината на времето. И Световният съвет реши – за да спасим уникалния живот на човечеството, трябва да почистим миналото…

–     Тоест…

–     Да! Налага се… Аз съм просто разузнавач. Моята задача е лека – да ви инжектирам и пренеса в щастливото ви време преди пет години. Преди да решите да пишете. И тогава…

–     Ще ме убиете…

–     Налага се! Каквото и да обещаете – не сме сигурни. Залогът е огромен. Животът на един лаик, един играещ си с думите човек и бъдещето на човечеството, на Земята, на Вселената, ако щете…

–     Но…

От дулото излетя игла. Домакинът погледна недоумяващо, отпусна глава и се унесе. А гостенинът извади апаратче, натисна бутонче върху него и след малко трима високи, едри младежи в бели престилки влязоха в апартамента. Двама взеха домакина, третият тръгна подире им, обяснявайки на случайно срещнатите съседи, че са от спешната помощ и трябва да закарат в реанимацията комшията им…

Отзад бавно, наблюдавайки внимателно ставащото, вървеше гостенинът. Затваряйки вратата на апартамента, той тихо каза – почти на себе си:

–     Ех… Нали затова сме сложили наш човек там – да отбелязва със звездички бъдещата класика и следи за опасни идеи… Абе, човеко, пиши си там нещо – за облаци, за покриви, за лятно кокиче, за русите плитки на бабите, за самотната котка на любовта, за скърчащото душевно дюшеме, за чували и трупове – ако щеш… И внимавай… Внимавай какво измисляш…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s