Американците бързо надушват успеха /паричния най-вече/ и грабват всяка идея, която им се струва печеливша.
Без да се интересуват от автор, авторски права, морал.
Както стана с поредицата за Изгубения свят. Гледали сте доста екранизации, сигурен съм. То не са домашни тиранозаври, не са магьосници, не са полети във времето…Особено големият сериал. В който толкова светове се преплитат, че Изгубеният свят трябва да е не малко парче, откъсната земя, а цяла планета.
Увлякох се. Но разбрахте за какво става дума.
“Изгубеният свят” – Артър Конан Дойл, “Народна култура”, “Юношески романи”, 1965 година.
Част е от поредицата романи за професор Челинджър – заедно с “Отровният пояс” и “Когато Земята възкликна”.
Романът не е с оригинален замисъл. Той следва идеята на Жул Верн в “Пътешествие до центъра на Земята” – странен, “изгубен” свят, в който животните от миналото са се запазили.
Разбира се, Конан Дойл е по-реалист, скептик и затова поставя всичко това върху скрито в дебрите на Южна Америка, около Ориноко, непристъпно плато.
Все пак, в екранизациите не са могли съвсем да избягат от автора. И всичко започва по един модел – намирането на тайнствения дневник, съставянето на експедицията, пътуването…
Уточнение – в експедицията участват само мъже /как викторианска Англия би понесла една нежна жена да страда по трудните пътища из джунглата?/. После във филмите се появяват млади жени, братята им, авантюристки, каратистки, зарязани в джунглата мацки, облечени в сексапилни кожени дрешки.
Но в романа основният образ е професор Челинджър. Набит, с широки рамене, асирийска брада, агресивен, бързо пламващ…
Допълват го другите трима герои – сухият професор Самърли, практичният пътешественик лорд Джон, романтичният журналист Малоун…
Грамадни маймуни, тиранозаври, плезиозаври, индианци, отмъстителен предател, непроходима джунгла…
И разказ, който върви с гарнитура от романтика, приключения, лек хумор /сетете се за любовта на Малоун и типичният й край!/…
Майсторът Конан Дойл си е майстор, наистина!
Впрочем, някой ден ще ви представя неговата книга за приключенията на биргадира Жерар. Там какво съчетание на хумор и реализъм е…
Но нека засега се спрем на “Изгубеният свят”.
Заслужава си четенето!
genek 