НЕКА НИ КАЖЕ ВАПЦАРОВ

Резултат с изображение за неграмотност

Два пъти ми задават въпроса – добре, днес младите са видимо полуграмотни, незаинтересовани от знания, безразлични към духовен подем. Да, знаем, че са такива и такива, но… Къде са родителите им, къде са семействата? Нали все още повечето от тия родители са възпитавани преди 1989 година? Защо техните деца не са същите като тях?

Като тях – кога?

През 1989 година? Или като тях през 2019 година?

Тъй като забравяме нещо изключително важно.

Човешкото развитие не спира… В каквато и да е посока – то е непрекъснато.

И, ако някой си въобразява, че на 60 е какъвто е бил на 40, а на 40 е бил като двадесетгодишен…

Жестока самоизмама!

Да, родителите са били възпитавани в друга ценностна система. И са приели други ценности – извън битпазарната демокрация…

Само че…

Времето, промиването на мозъците, външният натиск, желанието да имаш, меракът да си, стремежът да успееш без труд…

Променят човека…

И вечното – аз се мъчих, нека детето да има без моите тегоби…

Което приближава меракът на младия човек да получи – без да дава, с желанието на родителя детето му е да по-добре от него…

Няма как да не се отрази средата, времето, външният натиск /чрез масовото изкуство/ върху света на човека…

Някои се бранят от тия посегателства чрез засилване на вътрешните стени – затвореност, четене, филми, музика… Все елементи на класическото изкуство, отблъскващи пораженията на масовото…

Други отстъпват постепенно…

Трети не издържат…

Мимолетното, фалшивото е винаги по-лесно…

За да устоиш духовно на материалния свят, са нужни две неща. Сила на духа и… материална база.

Стомахът няма съвест!

Сложи ли се поред човека възможността за избор…

Да цитирам Вапцаров – неудобен и вчера, и днес: „Господин капитан, господа офицери и преподаватели. Изминаха шест години и ние си отиваме. От онзи детински ентусиазъм, който носеше всеки един от нас, не е останала нито следа. Всичко е рухнало. Ние си отиваме и една голяма част ще мине под безрадостния пряпорец на безработните, останалите ще си наложат компромиси, които ще имат съдбоносно значение за целия им живот, но не може да се избира – те ще бъдат компромиси за хляб.”

1932 година…

2019 година…

Разлика?

„Ние не можехме да бъдеме това, което вие сте били, не от някаква индивидуална особеност, а по чисто атавистични причини. Вие ни сочехте вашите лишения в миналото и с тях искахте да ни дадете импулс. Вие ни сочехте условията, при които сте работили, и се удивлявахте на някаква наша капризна претенциозност. Не се удивлявайте! У вас небето беше по-светло. Вие вярвахте в неща, които нам днес се виждат смешни. Ние едва ли вярваме в нещо. И не сме виновни за това. У всеки един ту по-плитко, ту по-дълбоко има страх. В своя сън ние дори чуваме кошмарния грохот на стъпки от безработни върволици.

Това не са поетически форми, това е една действителност, която не търпи никаква илюстрация, защото излиза фалшива, малко хилава. Вие ни учехте на безпартийност: вие ни сочехте единствен стимул – България, –но ние знаем, че този стимул, колкото и да е мил, не облекчава суровите закони в борбата за хляба. Ние знаем, че ще трябва да затънем в блатото на една гибелна партизанщина, за да могат да ни подхвърлят ока-лян залък хляб.

Та можеме ли да бъдеме като вас, когато сме рожби на съвсем друга епоха, на съвсем друг нравствен мироглед? Та можете ли да сравните съвременната болезнена чувствителност с вашата?

Вие работехте пред нещо определено. Ние пред нищо.”

Тази реч не се изучава в училище.

И има защо…

Опасна…

Съвременна…

Караща някои да се позамислят…

Останалите капитулират пред избора – идеи или хляб…

И предпочитат да маскират жаждата си за оцеляване посредством паравана на идеи. „Идеи”…

Има надежда. И тя е именно в това желание да се скрият зад външна романтика, идеализъм, духовност.

Външни – но показващи, че все още цинизмът не е съвсем вдълбан в душите и мозъците…

И не забравяйте…

Младите търсят оправдания. За себе си, за децата си в бъдеще, за мълчанието си.

Защо все още младите опитват да маскират забавлението си с морал?

Усещат срам…

Има някаква надежда…

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s