Днешната книга е особена. Защото е типична.
Казах ви – моята колекция не е колекция на класиката, а колекция на времето. И в нея има доста книги, които ще останат само в дебелите томове по история на литературата. Най-вече в графата „и др.”.
Днешната книга е елемент от идеологическото възпитание, провеждано чрез литературата. Типичната литература на социалистическия реализъм.
А там основата е – много герои, масовостта като фон, един или няколко водещи, изтъкнати, вождове /лидери/, които минават като слънца през съчинението, патос, възторг, героизъм, липса на човешки отношения /любовта е изключително класово-партийна/, битки с врага – подробни описания, дълги, скучни, изсивяващи в паметта…
Аз успях да намеря една такава книга – „Кочубей”. Нейде през 50-те години издадена. А тия дни ми попадна най-после отдавна търсената книга, считана от мен за еталон в този тип литература.
„Пархоменко” – Всеволод Иванов, ДВИ, 1956 година.
И двете са от библиотека „Военни романи”.
Еднотипни – светлокафявички, преливащи в жълто, с илюстрация отпред – и на двете конник с папаха и бурка.
Твърди корици, дебела хартия, а самата книга бая тлъста…
Защо я търсех?
Част от времето ни е.
И я четох тая книга! Над 600 страници…Сега пак я четох – но по диагоналната система. И то доста трудно. Няколко дни стоя на масата, но аз предпочитах други книги. Докато накрая се пресилих и се върнах назад във времето.
И тогава не ми допадна като литература.
Защото липсва тръпката, липсва майсторството.
Герои – паметници, държащи монумантални речи, гранитни във вярата и последователни в действията си…Абе, една грешка не извършват!
Макар че Пархоменко е убит именно заради неумението си да ръководи – праща дивизията на една страна, сам с щаба, без охрана, тръгва на друга, обърква кой какъв е…И го гръмнали…
Както и да е…
Ако я видите – поотворете я. За да си спомните туй-онуй.
Заслужава си четенето!
genek 