ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ПРОПАГАНДА

Резултат с изображение за въздействие на медиите

/от интернет/

Как ни обработват средствата за масова информация, политиците и рекламата

Средствата за масова информация днес са инструмент на идеологията, а не на информацията.

Главното в техните съобщения са идеите, втълпявани контрабандно в нашето съзнание.

Колкото повече хората узнават за същността на влияещите върху съзнанието технологии, толкова е по-голяма вероятността, че те ще разберат тяхното предназначение и по-малка вероятността, че тези технологии ще бъдат използвани

Дж. Маркс

Да откриваш уловките на политиците и журналистите е увлекателно интелектуално занимание. И ако ви се налага да гледате телевизия и да четете вестници, си струва понякога да му се отдадете. Макар и за профилактични цели, само да се убедите за пореден път, че ние все още сме ние и че не сме се превърнали окончателно в „електорат“ или „сегмент от пазара“.

И един полезен съвет – най-простият метод за психологическа защита от пропагандното „промиване на мозъци“ е съзнателното прекъсване на контакта с източника на информация. Например, достатъчно е от време навреме да спирате за една-две седмици да гледате телевизия, за да може съзнанието (ви) да се „възстанови“. Натрапчивото внушение от телевизията отминава. След това рязко се повишава наблюдателността и известно време вие лесно ще забелязвате на кои предавания им „стърчат ушите“.

И още един съвет – ако ви е нужна обективна информация – отидете в научна библиотека. А ако искате да получите порция реклама и политическа пропаганда – включете телевизора или си купете вестник. И внимавайте – от време навреме спирайте и отделяйте от собствените си заключения тези готови щампи и илюзии, които неистово се опитват да втълпят в съзнанието ви.

АНОНИМЕН АВТОРИТЕТ

Любим похват за заблуждаване, активно използван от всички средства за масова информация. Отнася се към така наречената „сива пропаганда“. Отдавна е доказано, че един от най-ефективните методи за оказване на влияние е обръщането към (някакъв) авторитет. Авторитетът, към който се обръщат може да бъде религиозен, може да бъде някаква сериозна политическа фигура, деятел на науката или на някаква друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това може да бъдат цитирани документи, оценки на експерти, отчети на свидетели и други необходими за по-голяма убедителност материали. Примери: „Учени, на основата на дългогодишни изследвания са установили …“, „Лекарите препоръчват …“, „Източник от близкото обкръжение на президента, пожелал да остане неизвестен, съобщава …“. Какви учени? Какви лекари? Какъв източник? Съобщаваната по този начин информация в повечето от случаите е лъжа. Позоваването на неизвестен авторитет и придава солидност и тежест в очите на еснафите. При това източникът не е идентифициран и журналистите по този начин не носят никаква отговорност за лъжливото съобщение. Така, че ако пасажът в популярните средства за информация започва с думите „източници информират“ или „учените препоръчват“, бъдете сигурни – това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това авторите на посланието са много далеч както от мъдростта, така и от увереността в своята правота.

„ВСЕКИДНЕВЕН РАЗКАЗ“

Всекидневния или обикновен разказ се използва, например за адаптация на човек към информация с явно негативно, предизвикващо отрицание, съдържание. В специалната литература този метод се описва спокойно и делово. Например, ако е необходимо да привикнем хората към насилие, кръв, убийства, злодейства от всякакъв вид, то благовидния водещ със спокойно лице и равен глас, ви съобщава всекидневно за най-тежките злодеяния. След няколко седмици на такава обработка населението престава да реагира и на най-чудовищните престъпления и масови убийства, извършващи се в обществото (настъпва психологически ефект на привикване).

Този метод се прилагаше по време на държавния преврат в Чили (1973), когато беше необходимо да се предизвика безразличие в населението към действията на специалните служби на Пиночет. В постсъветските простори той се прилагаше активно при отразяването на масови протестни акции, действия на политическата опозиция, стачки и т. н. Например, протича многохилядна демонстрация на противници на действащия режим, която се разпръсква от жандармерията с помощта на палки и сълзотворен газ. Жестоко се пребиват участващите в демонстрацията жени и старци, а лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващият ден, журналистите с нормален и делови ни разказват мимоходом, че вчера е била проведена поредната протестна акция, при която правоохранителните органи са били принудени да приложат сила, арестувани са толкова и толкова нарушители на обществения ред, срещу които са възбудени наказателни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т. н. Този метод позволява на средствата за масова информация, съхранявайки илюзията за обективно отразяване на събитията, в същото време да девалвират значимостта на случилото се, създавайки в масовата аудитория впечатление за маловажността на събитието, на което не си струва да се обръща особено внимание, и още повече да се дава обществена оценка.

ГЛАДНА СТАЧКА

Ефективен метод за емоционално влияние върху електората и за психологически натиск върху властта. Избира се група добре платени млади хора с добро здраве, на които, не рискувайки нищо, се организира „курс по лечебно гладуване“ в някакво публично място. Около това, средствата за масова информация вдигат невъобразим шум. Постоянно се хвърлят обвинения в безчовечност на режима, организацията или на конкретен човек. Борбата срещу този метод е много сложна (при условие, че той се изпълнява професионално), тъй като властта при всички случаи ще трябва да реагира на повдигнатите от „борците“ искания.

„ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА“

Целта на метода е да се смесите с вашите преследвачи. Ярък пример е опитът на ЦРУ от периода на управлението на У. Колби (70-те години на миналия век). Когато започнаха да уличават тази организация в тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, търговия с наркотици, агентурни провали, то ЦРУ начело с Колби се втурнаха толкова яростно да се разобличават, че самите разобличители едва ги успокоиха. По този начин У. Колби запази ЦРУ.

Този метод се използва и за дискредитация, когато виновниците, предусещайки провал, първи надават викат и насочват гнева на народа в друга посока. Този метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, чиято задача (всъщност) е дезорганизирането на обществото.

ДРЪНКАНЕ

Методът на „дрънкане“ (или на празното говорене) се използва, когато е необходимо да се намали актуалността или да се предизвика негативна реакция към някакво явление (или човек). С негова помощ може да се борим успешно с противник, като го хвалим непрекъснато и неуместно говорим за неговите необикновени способности, постоянно държейки в „ефир“ неговото име, явно преувеличавайки неговите способности. Това много бързо омръзва на всички и не след дълго само името на този човек предизвиква раздразнение. Авторите на такива мероприятия е много трудно да бъдат обвинени в преднамерена дискредитация, тъй като те формално полагат усилия за възхвала.

По време на избори този метод се използва активно под формата на „информационен взрив“ или масивно „изтичане на компромати“ с цел предизвикване на умора и главоболие в хората и убиването в избирателите на желанието да се интересуват какво има в душата на един или друг кандидат.

Методът на дрънкането често се използва и за създаване на така наречения „информационен шум“, когато в потока от второстепенни съобщения е необходимо да се скрие някакво важно събитие или по-голям проблем.

ЕМОЦИОНАЛЕН РЕЗОНАНС

Техниката на емоционалния резонанс може да се дефинира като метод за създаване на определено настроение в широката публика с едновременно предаване на пропагандна информация. Емоционалния резонанс позволява да се свали психологическата защита, която се създава на мисловно ниво от човек, който съзнателно се опитва да се изолира от пропагандното или рекламно „промиване на мозъци“. Едно от основните правила на пропагандата гласи, че трябва да се обръщаме не към разума, а към чувствата на хората. Защитавайки се от пропагандните съобщения, на рационално ниво човек винаги е способен да изгради система от контрааргументи и да сведе всички усилия по „спецобработката“ до нула. Ако обаче пропагандното влияние върху човека протича на емоционално ниво, извън неговия съзнателен контрол, никакви рационални контрааргументи няма да помогнат в този случай.

Съответните методи за постигане на емоционален резонанс са известни още от древността. В тяхната основа лежи феномена „социална индукция (емоционално заразяване)“. Работата е в това, че изпитваните от нас емоции и чувства – в по-голямата си част са социални явления. Те могат да се разпространяват подобно на епидемия, заразявайки десетки и стотици хиляди хора и заставяйки тълпата да „резонира“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме чувствата на другите. Това се вижда добре на нивото на между личностните отношения – когато делото засяга близки до нас хора. На всички ни е известно какво означава „да развалим настроението“ на близък човек и колко е лесно да го направим. Така майката, която е завладяна от лоши чувства винаги ги предава на своето малко дете; лошото настроение на единия от съпрузите може мигновено да се предаде на другия и т. н.

Особено силно ефектът на емоционално заразяване се проявява в тълпа – ситуационно множество от хора, несвързани от осъзната цел. Тълпата е свойство на социалната общност, характеризираща се със сходство в емоционалното състояние на нейните членове. В тълпата протича взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация. Природата на масовото емоционално заразяване почти не е изучена. Една от интересните хипотези твърди, че главна роля в това играе възникването на резонансни колебания в структурата на електромагнитните полета, създавани от човешкия организъм.

Механизмът на поведение на хората в тълпата е описан в много източници, като всички те посочват, че човек, ставайки част от нея попада под властта на страстите. Типичните признаци на поведение на човек от тълпата са преобладаването на ситуативните чувства (настроения), загуба на интелект, на отговорност, хипертрофирана внушаемост, лесна управляемост. Тези състояния могат да се усилят с помощта на различни средства. Необходимите настроения се предизвикват с помощта на съответно външно обкръжение, определено време от денонощието, осветление, леки възбуждащи средства, различни театрални форми, музика, песни и т. н. В психологията съществува специален термин – фасцинация, с който се означават условията за повишаване на ефективността на възприемания материал благодарение на използваните съпътстващи фонови въздействия. Най-често фасцинацията се използва при театрализирани представления, игрови и шоу програми, политически и религиозни мероприятия и т.н. – за довеждане на хората от тълпата с особени емоционални състояния. На този фон се предава съответната информация, при което е необходимо да се стремим тя да не бъде прекалено много.

В съвременният свят, изпитваните от нас емоции в голяма степен са резултат от индук-ции, предизвиквани от средствата за масова комуникация. Създаването на емоционален резонанс е една от главните задачи на повечето информационни съобщения и развлекателни програми. Средствата за масова информация винаги се опитват да предизвикат в широката аудитория сили емоции и ако е необходимо, тези емоции се довеждат до гърч. Прост пример – обърнете внимание на интонацията, с която радио- или телевизонните водещи ни четат информацията за събитията у нас и по света. Когато става дума за трагични събития (катастрофа, война, терористичен акт) интонацията обикновено прелива от благородна скръб или негодуване към виновниците. Ако например, след това следва съобщение за поредната среща на държавния глава с миньори (летци, учители, лекари) ще забележите как физиономията от екрана мигновено се преобразява и в нейния глас ясно се усеща „конструктивен оптимизъм“ и увереност в щастливото бъдеще на нацията. Този метод се нарича „емоционална настройка (или нагласяване) към ситуацията“. По такъв евтин начин е възможно да се формира емоционално отношение на масовата аудитория към едно или друго събитие.

Освен емоционалната настройка, съществуват и други методи, довеждащи аудиторията до „вибриране“ с необходимата интензивност. Един от тях е риторическият метод на градация – коментаторът повтаря доводите с все по-нарастващо напрежение: „Нашият народ търпя, дълго търпя, много дълго търпя! Ние търпяхме глад, бедност, унижения, позор! Ние страдахме, дълго страдахме, много дълго страдахме! …“. Този метод емоционално „връзва“ слушателите. За да се усили емоционалното въздействие на съобщението често то се насища с конкретни подробности, които се запомнят и „усвояват“ най-добре. Особено ефективни са „Свидетелствата на очевидци“, понеже те разчитат на част от личностния опит на хората. За създаване на емоционален резонанс се използват и разнообразни „класификатори“.

Много от методите за създаване в медийната аудитория на необходимите настроения са били отработени в Германия по време на Втората световна война и малко преди нея. В частност, в радиопредаванията са били използвани методите на звуково въздействие, изкуствено засилващо агресивните преживявания. Всички речи на Адолф Хитлер са били съпровождани от музика от опери на Вагнер, оказваща угнетяващо впечатление върху слушателите – тежка, сложна, тя създавала усещане за надигащата се нацистка военна машина, способна да размаже човека и носеща заплашителен характер. За насаждане на масова психоза са се провеждали преки предавания по радиото на паради, маршове и митинги.

А ето и по-сложен пример за емоционален резонанс: многобройните телевизионни сериали, а също така и развлекателните риълити- и ток-шоу предавания, изобилно съществуващи в съвременните телевизии. Обърнете внимание на високото емоционално напрежение, при което протичат тези предавания. Героите от тях непрекъснато изясняват отношенията си на висок тон, бурно показват своите емоции, сюжетите им трябва постоянно да държат зрителя в емоционално напрежение — „А какво ще стане по-нататък?“. Професионално подготвени участници в ток-шоута, играещи ролята на „обикновени хора от улицата“ разказват емоционално своите „житейски истории“, опитвайки се непрекъснато да си „разчистят“ сметките със своите „врагове“ директно в ефира. Едва ли не задължителен елемент в тези телевизионни шоута е свадата или бурното изясняване на висок глас на отношенията, който има за цел емоционално да хване зрителската аудитория, да я остави без дъх. Всичко това не се прави самоцелно. Целта е създаване на емоционална зависимост в зрителите. Свиквайки да получават всеки ден доза от остри емоционални преживявания от даден източник, човек и в бъдеще ще отдава предпочитание на същия този източник. По този начин телевизионните босове събират около себе си постоянна аудитория от сериалозависими, шоузависими и други зависими хора, зомбират ги и ги привързват към този начин на получаване на остри емоционални преживявания. А постоянната аудитория – това вече е стока, която може много изгодно да се продава на рекламодателите. Масмедийните зомбита, също както всеки наркоман, ще се стремят да поддържат своето състояние на „нирвана“ до безкрай, което означава, че ще продължат да поглъщат безкритично нова телевизионна продукция, обилно полята с комерсиална и политическа реклама.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s