А дядо изведнъж стана лош. Забрани да размахва въжето в стаята. Но къде другаде да го размахва? Не е интересно само да свисти из въздуха, без да улучи нещо…
Дядо я взе на коляно и й разказа приказка. Интересна приказка – за зайче и червено яйце, но… Друго си е да си играеш свободно, нали? Без станалият лош дядо да се кара…
Ама как се разсърди той, когато Нони поиска да се изкъпе във ваната. Пусна й бойлера, баба заведе Нони в банята и се обиди, когато Нони каза, че вече не иска. Ами не иска – какво толкова? Преди малко искаше, сега – не… Нормално…
Дядо каза, че ако бил в банята, щял да топне Нони с дрехите във ваната. Само задето тя му обясни причината – сега не иска! По-ясно – как?
Иска, после не иска – остави това, дай да видим какво друго ще измисли момиченцето…
А сетне тя отиде да правят сладкиша на дядо. Бял, голям, вкусен сладкиш. Дядо й обеща, че двамата ще го правят.
Обаче – отказа?! Тя заподскача, запита „Защо?“, а лошият дядо рече само: „Затова!“… И не направи… Никаква причина, ама никаква… Капризен и неуправляем дядо, както за нея понякога казва тати…
Нони чу как говори на баба, че я разглезвали, че всички се съгласяват с нея, че трябва ред – и, щом всички искли да са добрите, той ще е лошият. Нужно било – за дис-ци-пли-на-та… Едва запомни тая дълга и лоша дума…
А баба е добричка. Нони си играе, баба нещо й казва да разчисти натрупаното, после повтаря, накрая сама прибира разхвърляното.
Дядо става лош. Защото той вика Нони, но тя не го чува. Как да го чуе – заета е. Реже от книжката, лепи стикери, търси пътя на заека по картинката… И да слуша какво някой й говори? Заета е. С по-важни дела…
А дядо все се интересува от неважните. Звъни на тати и го пита какво правят децата. Нони чува- тати му обяснява, че си играят. Ама дядо не мирясва – пита „На какво?“. И тати му обяснява точно и ясно – не знае, пък и не го интересува, важното е да бъде тихо, та да си почине… А дядо пак досажда – ама да следял на какво си ограят, да им помага, да ги поучава…
Какво да ги учи? Нони всичко знае, повече не й трябва…
Пък дядо напира – почва да разказва приказка. Нони отначало си мисли, че ще е хубава – за принцеси със златни рокли, за страшни чудовища, за… За каквото и да е – но да е за отмора…
А дядо разказва как някакъв арабин тръгнал да пресича пустинята и дал на магаренцето си да изпие цяла кофа вода. То я изпило, арабинът сипал втора. Пак я изпило, арабинът сипал трета. Магаренцето изпило водата до половината и спряло. Тогава арабинът погледнал нагоре и казал: „Аллах, виждаш, че му предложих вода. Ако умре от жажда – не съм виновен…“
Никакъв смисъл няма, ама никакъв. Скучно!
Баба се опитва да спре дядо. Тя знае как се възпитават децата – казва й простичко и разбрано: ако слуша, ще й купи книжка, шоколадче или нова шапка. Е, Нони не слуша точно, както иска дядо, но баба купува. Защото е добричка, Нони много я обича…
А дядо все приказки разказва. Такива – скучни. Как някаква жена отишла при мъдреца и се заинтересувала как да възпитава детето си. Мъдрецът попитал на каква възраст е то, а жената казала, че се родило преди седем дена. Тогава мъдрецът отсякъл: „Закъсняла си със седем дена…“
Какво му е интересното, а?
А дядо само казва, че е лош – и той дава тайно сладкишчета на децата. Макар тати да иска само краставици и домати да ядат… Тати е най-умен и всичко знае. Затова обяснява на дядо, че знае как се възпитават деца. А дядо не разбира. Той е бил учител, вика баба. Какъв учител е бил – я колко е стар. И все го спират разни хора, дето дядо казва, че ги бил учил. ЕУченици? Тия дядовци и баби? Не, дядо не разбира нищо от училище. А тати е всичко знаещ и всичко можещ. Защо не обясни да дядо как се възпитават децата, а?
Ей, тоя дядо… Лош дядо – иска да е лош…
БИОЛОГИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ
Щурецът изсвири последните акорди на прекрасната си песен, бръсна една сълза от окото и свали цигулката. Сега можеше да потърси нещо за ядене, а после да си почине… Освен, ако задаващата се прекрасна вечер не го накараше да съчини нова мелодия…
Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишка. Лъскава, красива, притегляща…
Щурецът спря и се залюбува на нежната красота. После видя втора бисерна нишка, трета…
И не усети как нишките се сплетоха, паяжината го обгърна и прикова…
Паячката огледа голямата и вкусна плячка. Сетне заби жилото си – като хирург, умело и точно. Щурецът хем остана жив, хем се превърна в голяма консерва.
Сега щеше да има храна и за паячката, и за децата й…
Е, ако тоя глупак скоро се свърши – ще улови друг отнесен певец…
Закон на природата – наивните изхранват хитрите…
хххх
Орелът е фактически хищна кокошка с птичи мозък. Носи се високо над земята, убеден, че е нейн властелин, търси слаба плячка, заплашва с вида си и напада внезапно.
Понякога дори рискува – види ли задрямала мечка, налита и я клъвва по задника. Мечката се почесва, понякога се изправя, дори изревава страшно…
Но орелът гордо е отлетял и се любува на образа си в реката…
Макар мечката понякога да скача внезапно и… Докопа ли царя на въздуха, само перушина показва къде е била срещата им…
А се случва орелът да види нейде в гората заспалия дракон…
Древно страшилище, потомък на някогашните грамадни чудовища, обичащ да спи хилядолетия.
И не обръщащ внимание на закачките на някаква си небесна кокошка…
Само понякога драконът се разбужда и полита за плячка. Нужна му е храна.
А останалите животни предпочитат да се сврат в дупки, хралупи, пещери…
Защото драконът трудно заспива. И останалите знаят – чакат ги интересни и напрегнати столетия…
РАЗХВЪРЛЯНО
Нови филми.
Избори – „Нощта на живите мъртви“
НДСВ – „Призраци в замъка „Шпесарт“
БСП – „Денят, когато рибите изплуваха“
ГЕРБ – „Лява ръка, десен джоб“
„Български възход“ /винаги в кавички/ -„Глупакът“
ДБ – „Хищникът“
Коалиция ПП и ДБ – „Глупав и още по-глупав“
ПП – „Идиокрация“
„Възраждане“ – „Отнесени от вихъра“
И така нататък… Доизмисляйте…
хххх
Прибира се Пена след тридневно отсъствие. А в къщи – лудница. Мръсно, разбъркано, употребявани съдове навред, мазни прибори, празни бутилки…
Мъжът й седи и осмуква поредното шише.
– Мръсник! Какво си правил, бе?… Кажи поне една дума…
Пешо поглежда мътно:
– Благодаря…
хххх
След семеен скандал.
– Тате, аз ще се оженя ли?
– Да, синчето ми…
Тишина.
– Все повече ми харесва Ванката от другия клас…
хххх
Вадя джоб стотинки – да се поразтоваря.
И се усмихвам.
Стотинките са като жените – хем тежат, хем има полза от тях…
хххх
Някои помнят, други не забравят…
хххх
Някои искат под юргана, други искат и юргана…
КАКВИТО ТАМ
Гледам стари филми. И откривам много интересни неща, пропуснати на времето…
„Бабет отива на война“ Немците гонят френската и английска армии към Дюнкерк.
Бягат и мирните граждани. Сред тях – „работничките“ от публичен дом. Ядосаната мадам кълне: „Варвари! Може и да им легнем по гръб, но ще си платят…“
Хххх
- Този пръстен е много красив. За любимата ви…
- Нямам любима…
- Такъв мъжага, а без любима?
- Не позволява жената…
хххх
Държавата нищо не може да направи.
Защото не прави…
хххх
- Мамо, аз хубава ли съм?
- Питай гаджето си…
- Какво гадже?
- Именно…
Хххх
- Докторе, струва ми се, че след операцията ще живея дълго…
- Точно така…
- Ще живея?
- Струва ви се…
ДРЕБНИ ИСТОРИИ
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планината. Красиво. И малко песимистично.
Как живеят тия хора тук? Скали, камъняци, никаква свястна почва, никаква полезна растителност, смо дървета, храсти…
Сядаме в кръчмата и обсъждаме оцеляването на тукашните. Не разбираме…
После донесоха сметката… Схванахме как оцеляват…
genek 