Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.
Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от здравето му, жив ли е още и докога.
Е, учтиво слуша дядо Кольо, когато онзи му се хвали с унуката – колко умно момче бил, как добре учел в школото, та вече в седми клас минал, какъв хубав празник бил направил по случай осемнадесетия си рожден ден, а пък науката как обичал… Най, ама най му се отдавала биологията – цял ден торял, поливал, берял и сушал за хербария си разни треви. Като наблягал на екзотичните – индийския коноп най-вече. Даже кучето му се увлякло и от време на време пасяло трева. Та сетне три дни се хилело като болна от зъбобол хиена.
Ама това си е при следобедните приказки. Разтегляме ги, защото друга работа нямаме. Даже Жорето вика, че мрази крайностите, защото са гибелни. Най-много трудолюбието. Но той си е такъв – променливо интелигентен. Тоест, изглежда така, докато отвори уста. Сам признава, че бил многознаещ и можещ, преди да се научи да чете. И колкото повече чете, толкова по-оглупява и разбира, че други са измислили света. Абе, тои си е ходещ величествен портрет на деградацията. Нищо лошо, да не беше само постоянният му страх от садисти, сатанисти, маниаци, математици, некрофили и други психопатологочни типове. Та затова ходи с маска – да не го познаели.
То кой ще го познае, като никой не идва при нас. Освен разни новобогаташи, дето си мислят, че откупват душата от Господ, като ни домъкват някое дарение.
А, да – и постоянното присъствие на разни политици по телевизията. Плюс омръзналите ни реклами. Даже мечтаем кога ще въведат профилактичен ден в телевизията. Ден без реклами.
Пък що се отнася до политиците… Мани, мани! Хора, дето намират общ език само, когато се целуват. А се изживяват като порно звезди. Мислят, че водят ли народа – той получава оргазъм. Ние пък гасим телевизора, вадим тайната касета и си пускаме истинско порно.
Пак фалшива любов, пак срещу пари, ама поне не ни лъжат, че ни обичат. Само Калчо счетоводителят не ще да ги гледа. „Какъв оргазъм, вика. Най-добрият оргазъм е при точен баланс и без данъчни отчисления в отчета!”. То и ние вече предпочитаме гостуване на комшийките от женското отделение пред секса. Че едно гостуване да не е само пет минути?
Вярно, телевизия гледаме. Особено научните предавания. И им се чудим. Ние, моля ви се, сме живеели едва 60 години, а японците – цели 90. Добре бе, и ние можем изкара деветдесет там, ама те тук шестдесет? Езиковите предавания също гледаме. Един професор разказваше, че в китайския нямало думи като „после”, „боли ме глава”, „остави ме сега”. Затова, значи, са минали милиарда, че и отгоре! А ние с нашия богат език намаляваме ли, намаляваме…
То, друго какво да ви пиша? Май е време да облека костюма си, модел „покойникът е бил по-голям” и отида да пусна писмото. Работният ми костюм, който ако го огладя, става официален. Ами беднотия! Домакинката и от костенурка вълна би остригала, само да й падне.
Е, ще тръгвам. Вратата ни е отворена – отдавна не се заключва. Мигар между нас има някой луд да отиде живя между нас, нормалните?
genek 