ДА НЕ СМЕ ЛУДИ, ТА ДА ЖИВЕЕМ СРЕД НОРМАЛНИТЕ

Резултат с изображение за „затворена врата“

Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.

Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от здравето му, жив ли е още и докога.

Е, учтиво слуша дядо Кольо, когато онзи му се хвали с унуката – колко умно момче бил, как добре учел в школото, та вече в седми клас минал, какъв хубав празник бил направил по случай осемнадесетия си рожден ден, а пък науката как обичал… Най, ама най му се отдавала биологията – цял ден торял, поливал, берял и сушал за хербария си разни треви. Като наблягал на екзотичните –  индийския коноп най-вече. Даже кучето му се увлякло и от време на време пасяло трева. Та сетне три дни се хилело като болна от зъбобол хиена.

Ама това си е при следобедните приказки. Разтегляме ги, защото друга работа нямаме. Даже Жорето вика, че мрази крайностите, защото са гибелни. Най-много трудолюбието. Но той си е такъв – променливо интелигентен. Тоест, изглежда така, докато отвори уста. Сам признава, че бил многознаещ и можещ, преди да се научи да чете. И колкото повече чете, толкова по-оглупява и разбира, че други са измислили света. Абе, тои си е ходещ величествен портрет на деградацията. Нищо лошо, да не беше само постоянният му страх от садисти, сатанисти, маниаци, математици, некрофили и други психопатологочни типове. Та затова ходи с маска – да не го познаели.

То кой ще го познае, като никой не идва при нас. Освен разни новобогаташи, дето си мислят, че откупват душата от Господ, като ни домъкват някое дарение.

А, да – и постоянното присъствие на разни политици по телевизията. Плюс омръзналите ни реклами. Даже мечтаем кога ще въведат профилактичен ден в телевизията. Ден без реклами.

Пък що се отнася до политиците… Мани, мани! Хора, дето намират общ език само, когато се целуват. А се изживяват като порно звезди. Мислят, че водят ли  народа – той получава оргазъм. Ние пък гасим телевизора, вадим тайната касета и си пускаме истинско порно.

Пак фалшива любов, пак срещу пари, ама поне не ни лъжат, че ни обичат. Само Калчо счетоводителят не ще да ги гледа. „Какъв оргазъм, вика. Най-добрият оргазъм е при точен баланс и без данъчни отчисления в отчета!”. То и ние вече предпочитаме гостуване на комшийките от женското отделение пред секса. Че едно гостуване да не е само пет минути?

Вярно, телевизия гледаме. Особено научните предавания. И им се чудим. Ние, моля ви се, сме живеели едва 60 години, а японците – цели 90. Добре бе, и ние можем изкара деветдесет там, ама те тук шестдесет? Езиковите предавания също гледаме. Един професор разказваше, че в китайския нямало думи като „после”, „боли ме глава”, „остави ме сега”. Затова, значи, са минали милиарда, че и отгоре! А ние с нашия богат език намаляваме ли, намаляваме…

То, друго какво да ви пиша? Май е време да облека костюма си, модел „покойникът е бил по-голям” и отида да пусна писмото. Работният ми костюм, който ако го огладя, става официален. Ами беднотия! Домакинката и от костенурка вълна би остригала, само да й падне.

Е, ще тръгвам. Вратата ни е отворена – отдавна не се заключва. Мигар между нас има някой луд да отиде живя между нас, нормалните?

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s