И внезапно зърна нещо бляскащо върху гардероба. Заинтригува се за последно – това пък какво е?
Премести стола, вдигна ръка и набара бутилка. Пълна с домашна ракия. Сети се, че преди години братовчед му я донесе, а жената я прибра. За гости, няма да я хаби за него, я…
Взе бутилката, слезе от стола, хвърли въжето в ъгъла на стаята.
Излезе на балкона. Запали цигара. Отвори бутилката и я надигна. Як гълток…
Животът вече придобиваше смисъл…
хххх
А един ден срещна на улицата стар приятел. Почти забравен.
Заприказваха се, изля му проблемите си. А оня го покани да работи във фирмата му. Оказа се, че забогатял, имал процъфтяващ бизнес, добре печелел – та за един приятел ли няма да се погрижи…
И започна работа. Най-важната и отговорна част – всеки ден получаваше от шефа, неговия приятел, чек. Отиваше в банката, теглеше пари, занасяше ги. А босът веднага му даваше сто долара от донесеното…
Затъгува, мрачен се носеше против вятъра, вкиснат като миналогодишна туршия отговаряше на поздравите на новите си подчинени…
И как не – сам ходеше до банката, а се налагаше да дели парите с друг човек…
хххх
Един ден в кръчмата го заприказва непознат. Сладкодумен, омайващ с приказките си, сипещ лаф след лаф…
Накрая непознатият призна – Сатаната. И му предложи да купи душата му за солидна сума.
Даже не се замисли. Приемлива сделка беше, хубави пари се задаваха.
Подписа договора с кръв. И се замисли. Абе, сделката добра, ползата ясна… Но… Къде е далаверата на оня? Току-такахубави пари за гнила стока не се хвърлят…
ИЗ ДЕБРИТЕ НА МИСЪЛТА
Диабетоложката нареди – и вече ям само афроамерикански хляб…
хххх
Политкоректно кино – всички черно-бели филми да се оцветят…
хххх
Демократ:
– Ако ми потрябва мнението ти, ще ти кажа какво да е…
хххх
За човек се съди според приятелите му. Живял Иисус, имал група приятели, сред тях Юда…
А Юда имал приятел – Иисус…
хххх
– Господин полковник, защо получавам само два пълнителя за пистолета? Ще се втурне тълпата, ще застрелям 20, а после какво да правя?
хххх
Демокрацията е власт на демократите…
хххх
Боли те главата. И те лекуват с инжекции. Къде? И каква е връзката, а?
хххх
На кръстопътя трябва да се постави знак или по-умен полицай…
АКТИВЕН ЖИВОТ
Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребледнее, ще пита защо пак идва, нали предния ден го прегледа и установи, че е здрав като изгнил пън. А той ще й изсипе куп оплаквания, ще се кефи на объркването й, ще се порадва на баламите, които ще чакат отвън и ще припират ли, припират…
Едно левче за тая забава е добра цена. По-евтино е от кафето. Пък и откак почна кризата и затвориха някои кафенета…
Преди доста ги обикаляше. Понякога дори отиваше в заведения, чиито собственици ясно и недвусмислено го бяха предупредили да не стъпва там. Сигурен беше, че няма да го бият, я…
Ама на два пъти яде шамари. Че и зет му беше изтикан навън, а какво е ставало там – не каза…
Ей, променя се светът. Едно време, когато беше милиционер, в кафенетата му предлагаха веднага питието. Ама не смееше да пие на работа. Просто се отбиваше, наслаждаваше се на властта си, кефеше се на всеобщото объркване и дори паника при вида на униформата.
Тогава го беше страх само от началника. Началникът, поучаваше го още баща му, е над всички. Понякога дори над Бог. А баща му беше опитен и знаещ – след Девети се писал ремсист, заседнал в общината и от писар за четиридесет години станал цял заместник-началник на отдел „Чистота“.
Протегна се… Не, ще си остави ходенето при докторицата за друг ден. Днес…
Но пак се сети за вчерашната визита в поликлиниката. Реши към три часа да отиде. Пред вратата чакаха няколко човека, повечето жени. Застана най-отпред и обяви – има час за два и двайсет, те да се дръпнат.
Обаче, някакъв му се изрепчи. Два и двайсет е минало вече, защо хем е закъснял, хем се пъха отпред? Той бил за три часа и нямало да отстъпи…
Направо се облещи. Абе, тоя за какво се мисли Изръмжа му: „Ей, трай, че ще те вкарам в затвора за много години!“. А оня – вместо да се стресне и покае, само се изхили и най-нахално попита: „И как ще стане тая?“…
Отдавна не беше имал работа с подобни хора. Обикновено обявяваше, че е негов ред, а останалите на опашката тихо и културно се свиваха. Дали не им се разправяше, дали ги беше страх… Абе, балами! Къде ще се мерят с него – здрав и хитър човек, с толкова опит в милицията. Вярно, тогава никой не смееше да им се опъва, случвало се е да набият някого, ама нали са от властта…
Пък сега – анархий! Ред искали да спазва… Той!
Пристъпи към оня и се опита да го шамароса. А опонентът му – пенсионер, пенсионер, но пъргав излезе, отстъпи встрани и го тласна рязко назад. Та седна на пейката пред кабинета и се ошашави…
Скочи и се втурна в кабинета на докторката, едва не помитайки излизащата отвътре баба.
Само че оня наглец влезе след него и обяви, че е навреме дошъл…
Докторката гледаше смаяна каращите се пенсионери.
Той не издържа и изпсува. Ми, как няма да псува – някакъв посяга на властта му!
Обаче, оня излезе и агресивен – тегли му як шут в кокалчето и изсъска над падналия бивш милиционер: „Майка ми почина насторо, бе дебил! Ще те претрепя!“…
Едва успя да промълви: „Не съм псувал, не съм…“, но оня излезе.
Докторката набързо го отпрати, пък и той не искаше да стои пред свидетелката на позора му. Измъкна се, а онзи натрапник мина покрай него като покрай турско гробище…
Не, не… Не е за ходене днес при лекарката. Помни тя още вчерашното, няма му страх вече…
А оня… Кой знае какъв е. Щом е толкова нахален, та да спира него – опитния тарикат…
Добре, днес ще обиколи пазара. Има там един, дето все на „Вие“ говори… На пазара – и на „Вие“…
Трябва да го преслуша…
Я, още е седем часа. Не са почнали на пазара. Нищо, ще изчака и отива.
Какво друго да прави? Скука…
КАША
Премиер открива съвещанието по генералски:
– Здравейте, мошеници!
– Здраве желаем!
– Крадете, а…
– Уррраааа…
хххх
Дано ми се случи това, от което се бои жена ми, а не това, което плаши майка ми…
хххх
Безгранична благодарност в рамките на необходимото…
хххх
Най-глупавият политик. А там конкуренцията е голяма…
хххх
Всички грешки се правят от сериозни хора.
Веселяците правят смешки…
хххх
Германците ще приемат забраната за празнуване на Коледа, но ще се разбунтуват, ако им забранят и Курбан байрям…
хххх
- Хер канцлер, на границата са се струпали бежанци…
- Искат да влязат?
- Искат да излязат. Германци…
УРЕДИ МЕ ЕВРОЧИНОВНИК – ИДИОТИЗМА САМ ЩЕ ПОСТИГНА
Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и морал спада.
А този нов шеф назначава свой заместник. Естествено, не по-умен от себе си. За всеки случай.
Което илюстрира интелектуалното падение и катастрофите на разума в различните служби – у нас и по света.
Така е в ЕС. Доказано не само от класическите наредби за весели кокошки, забавляващи се прасета, антикриви краставици. И последната, пусната по бюрата заповед – относно задължителната подмяна на използваната терминология.
Засега – отнасяща се само до сътрудниците на ЕК, но може да очакваме скоро налагането навред из ЕС. При това без официални основания. Както стана с премахването на женския пол /не само лесбийките са вече „колега“, например/. Което, между другото е обидно за жените – не им позволяват да са журналистки, докторки и тем подобни, а ги омъжкаряват. Та и публиката се дзвери на чудото – „Министър роди“…
Вече е в действие справочник, „отменящ“ думи и словосъчетания, които могат да бъдат оскърбителни за „различни нации, култури, религии и сексуални ориентации“…
Сред обявените за опасни са дори „гей“, „лесбийка“, „Рождество“.
Вместо тях се търсят възможни аналози – да речем, „еднополова двойка“…
Именно за половете е отделено много място в документа. На чиновниците се нарежда да не използват думи, свързани с мъжка насоченост или основа. Рoliceman остава без страшното man. Дори man-made трябва да бъде подменено от изкуствено създаден, а цели изрази да бъдат кастрирани от мъжкото /„Огънят е велико откритие на човека“ става „на човечеството“, отде-накъде само мъжът ще пали огъня?/…
Препоръчва се обръщението „Дами и господа“ да бъде заменено от „Драги колеги“. Освен това при използване на илюстрации да няма такива, на които жените и момичетата са в пасивна роля, докато мъжете „в активност, склонни към приключения“.
От речника трябва да изчезне понятието „колонизация“ – при все историческата реалност. Дори нужно да се избегне използването му при описание на усвояванията на извънземни обекти. Което е разбираемо – гузен негонен бяга…
„Рождество“ не само е осъдено на изтриване, ами и вече се препоръчва да се избягва. Вместо това – „празници“. За да не се засегнат мюсюлманите. Чиито празници, обаче, не са споменати. Явно европейците са приемани като мазохистични инфантили, които понасят всичко и не разбират нищо…
Документът е строго секретен, но въпреки това журналисти от Il Giornale са го открили и публикували.
Накрая – думите на еврокомисарката по въпросите на равенството Хелена Дали: „Ние винаги сме длъжни да предлагаме инклузивно общуване, гарантиращо, че всеки ще бъде признат във всеки наш документ, независимо от пол, раса, етнически произход, религия, инвалидност, сексуална ориентация“…
Който иска да е добре с всички е враг на всички…
МАГАРЕТО В ДОЛАПА
Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
– Че сега му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
– А, да… Ще взема аз да чета… – казва възмутена, с изражение като че й предлагам да излезе на магистралата…
хххх
Някъде в Реселец навремето видях магаре да върти долап. По едно време стопанинът му го отвърза да пасе. И то тръгна в кръг. По навик…
Колко много хора има, дето не могат да излязат от кръга на познатото, на навика, на самодресурата…
хххх
Извика президентът мераклията за премиер и му връчи поръчката. А оня веднага я върна и рапортува: изпълнено!
Без обсъждане в НС, без гласуване, без решение…
Този младеж май смята, че скорострелната еякулация е гордост за мъжа…
genek 